Както се казва по приказките, първи храстинг тралала, втори храстинг тралалал, трети храстинг – пещера!
На 29 Октомври, събота заедно с курса тръгнахме към платото на Ябланица в търсенето на нови пещери.

Бяхме с 2 коли, след което се присъидини и още една. Групата беше стабилно голяма ;). На кариерата на Нановица се запознахме с тамошния пазач Тотъо, който ни увери че преди 5 дена багериста попаднал на една много дълбока пропаст докато си копаел. След което я зарил. Разменихме координати и се уговорихме да я отрие за следващия път така че да проникнем. Уговорихме се и да ни се обажда ако се случи пак нещо подобно.
Като спряхме с изненада открих че съм забравил абсолютно целия инвентар в къщи – бях го оставил в един голям син плик, който в бързината така и пропуснах да сложа в раницата.... Помислих си – идеална предпоставка за откриване на нови пещери...
Оставихме колите близо до кариерата след което отидохме до Бездънния пчелин. Хапнахме, погледахме и продължихме по разлома в посока изток.

 Храстинга започна. Нищо особено не намирахме. Вървяхме още 2-3-4 часа.... Няма да давам подорбности... Нищо не намирахме а храстите сякаш нямаха край... усещах как в главите на курсистите минаваха мислите...: “Каква ли пък е тая ненормалщина...?”....
На едно място – вече бяхме доста поуморени и ни мързеше страшно – казах: “Кой ще отиде да погледне ей там (В ЕДНИ МНОГО ЯКИ ХРАСТИ) какво има?” Намръщеното лице на изпитателя Вишан ми показа че няма да е той... “Ако обаче има пещера – няма да я кръстиме “Вишанова дупка”....- казах аз. хахахах... Погледнах към Сашо (от курсистите) който с доста голяма неохота тръгна към храсталака.

 Всички гледахме като на пазар. Сашо леко заобиколи и навлезе в храсталака... “Няма нищо” – след малко докладва той. Аз погледнах и казах ... “Не не там. Иди до онова дърво – там погледни”. На около 15-на метра от него имаше едно по-голямо дърво което някак си ме привлече въпреки че го гледах поне от 25 метра през храсталаците. След малко Сашо извика: “ИМА ДУПКА” !!!
Веднага тръгнахме натам. Наистина в храсталака на склона имаше пропадане от пръст в което бяха затлачени много клони. Започнахме трескаво да разчистваме, имаше и череп на коза с рогата поне отпреди 20 години. След еднометрово пропадане в пръстта се виждаше процеп в основната скала едва 10 см широк, но надолу следваше диаклазна пукнатина и камъка падаше около 10-12 метра.

Веднага се заех с чука и длетото и за около 20 минути изкъртих 30 см дебело и 50 см широко парче от дясната основна скала и направих първия тесняк възможен за преминаване.

   "Мартин го направи...."

Наведох се за да погледна. Надолу слизаше диаклазна пукнатина около 10-на метра, която беше тясна но възможна за проникване.

Веднага след влизането и напред тръгва хоризонтална галерия, която е около 4 метра и накрая сякаш има отвес, който може би влиза отново в диаклазата.

Пуснатия камък удря дъното и по звука съдим че е по-широко. Вишан се преоблече и навлезе в тесняка. Пусна се около 3 метра, но долния праг където можеше да стъпи беше малко по-надолу.

 Предпочетохме да не рискуваме още повече че нямахаме абсолютно никакъв инвентар. Засякох координатите на входа. Сложихме дебели клони за да не падне някое животно.
Времето напредваше – трябваше да се връщаме. Навръщане попаднахме на още няколко много интересни места, но нямаше време. Можахме да огледаме мястото много добре и преценихме че новия вход е на извънредно преспективно място – ако успеем да влезем предполагам че пещерата ще е огромна. Хубавото е че има вече вход който си е просто вход на нова пещера. Той си седи там и вече гледа звездите.
По пътя наобратно срещнахме още 2 човека от клуба дошли по-късно. Трескаво обсъждахме планове за това кога ще се върнем...

Така че хора правете ХРАСТИНГ – има полза – нови огромни и неизвестни пещери ни очакват!