От 19-21 Април си направихме една експедиция до района на Гложенския Манастир. Нашият чорбаджи беше докладвал за интересни неща (виж в другите новини) и след като веднъж посетихме Моровица и огледахме района решихме да повторим.

Тръгнахме в петък следобяд и към 18 часа бяхме на манастира. Там вече ни чакаха някои от курсистите. Направихме си лагер на поляната на около километър на юг от манастира. Меги и Люси имаа най-големи заслуги за това, а другата малка група се изстреляхме нагоре към вр. Лисец откъм стръмната източна страна. Терена беше  тежък - 50-60 градусов склон, тук-там отвесни треви и стени. След около час стигнахме до основата на скалите. До там пласта скали не е от варовици, а от там до върха (около 150 м. денивелация) са варовици. Пластовете са с наклон, което може да се окаже важно за наличието на големи пещери.

Проверихме под скалите за наличие на входове, също се изкатерихме на някои по-високи места, но пещери нямаше. От едно място видяхме вход на пещера по средата на венеца, на около 40 метра над земята, но е удачно да се изследва отгоре, като долу има човек, насочващ за местоположението. Стъмни се и се прибрахме в лагера...

Бяха дошли и още клубари ;), и  ... кво стана... аз май спах ;).

На другия ден се разделихме на няколко групи и тръгнахме в различни райони. Нашата група тръгнахме към вр. Лисец откъм юго-изток. Бяхме Меги, Люси, Киро, Ставри, Тони, Диана, Прилепа и аз. Изкачването си го биваше ... 100 метра преди върха растителноста става много сериозна и движението наподобява лазене. Скоро Кирчо извика, че е намерил вход на пещера. Отидохме там и видяхме около 8 метра низходяша галерия която влизаше в блокаж, а между него се виждаше процеп около 10см, а под него 10 м. отвес и разширение.

Започнахме внимателно да копаем като се осигурявахме. След около 2 часа махнахме най-големите камъни и направихме дупка достатъчно голяма за минаване. Пръв влезе Тони и скоро всички слязохме долу (отгоре оставихме хора за всеки случай - разкопания блокаж не беше безобиден). След около 10 метра надолу се излиза в заличка с размери 8/5/6 м. откъдето тръгва хоризонтална галерия около 15 метра, а надолу има ново отвесче от около 8 метра. Има хубави запазени образувания. Пещерата е посещавана преди около 30-40 години за пръв и последен път от иманяри. Открихме разядена макара, две заровени кофи на метър в глината. Те са иградили скеле и са изнасяли пръстта от отвеса надолу (изкопали са го целия) и са я хвърляли в галерията, в която има около 3-4 метра насипана пръст по цялото 10-15 метра протежение !!! хахахахах.луда работа.- засипали са евентуалното продължениена пещерата.

След това излязохме и отидохме на върха, където от другата страна, на върха на венеца (около 60-80 метра висок) намерихме няколко малки 10 метрови пещери. След което се натъкнахме на ЗНАМЕТО. Бяло парче плат 2/2 метра и кол 3 метра в една пълна джунгла от храсти. Забихме го на ръба и залазихме надолу през храстите. По едно време докато лазехме - хоп и вход на пещера. Влиза се в малка заличка 12/6/3 метра със запазени образувания. Преди нас беше влизал само един иманяр (имаше изкоп около 50 см дълбок) а по няколко счупени драперий беше ясно че това е станало най-малко преди 20 години. Пещерата е интересна, но едва ли без координати някой може да я намери.

Полуразкатани слязохме в лагера. Вече беше вечер и както се досещате ... Нектарий вече пееше ;)... Лагерът вече наброяваше май 10-на палатки... а имаше и хора дето спяха навън и в манастира... карай.

Киро каза че до лагера е намерил нов вход, който е много тесен. Наистина в началото беше едва няколко сантиметра, но пуснатия камък слизаше около 5-6 метра и се чуваше ехо. През нощта няколко човека отидоха да го копаят, но аз вече спях.

На другият ден, сутринта започнахме с новия вход до лагера. Дупката вече беше широка около 20/50 см, но нито Луке нито Ставри успяха да влезат. Имаше отвес около 6 метра и се виждаха образувания. Единственият вариант беше да запалим огън. Имаме богат опит с този метод. Другите малко гледаха скептично когато в дупката лумна един огромен огън, но скоро започна да пука и ... хехехе. Огъня беше подържан около 4 часа. По едно време го оставихме да си гори, а ние тръгнахме към "канъона", намира се под входа на Моровица, където групата ръководена от Киро предишния ден беше намерила няколко входа. Първият беше около 10 метра висок и навътре около 15 метра със силно течение, но много тясно и във височина. До него се губи рекичката която тече в дола. Тази пещера е описана и има карта във Федерацията.

Преди водопада (около 30 метра) вляво има низходяща пещера в която влязоха Тони и Ставри, дълга е около 40 метра. На другата страна на дола, от страната на Моровица, със Ставри намерихме още един тесен вход в който се влизаше около 5 метра до тесняк. След час копаене Ставри проникна още около 5 метра и стигна до 3 леговища. Там тесняка става невъзможен.

След това се разделихме пак на 2 групи и тръгнахме през гората към Лагера. Скоро намерихме една низходяща пещера около 6-7 метра но затрупана страхотно. Намира се в дола под лагера. Скоро Киро се обади че са намерили пещера и са стигнали до 7-8 метров отвес. Намираше се под пътеката за Моровица. Казахме му да я проучат, а ние тръгнахме към лагера с намерението да видим какво е станало с огъня. Покопахме там с длета и лостчето и скоро стана дупка колкото да се мине, но беше бая горещо и ... задимено хахаахха. Не можеше да се влезе - поне след 3 дена беше възможно. А вътре се виждаха образувания.

Събрахме се на лагера. Всички бяха уморени, Тони и Ставри отидоха да проверят пещерата с отвеса. Меги каза че тяхната група (тя, Люси и разузнавача) близо до знамето бяха намерили пропаст откъдето много силно духало, но не влезли!

После направихме един як мач. Алек играеше като за 2 отбора ;))) ....

и така се прибрахме, с ясната идея че скоро трябва да се върнем...

следва ... виж 2-ра част