На 30-31 март, група от 25 човека от клуба ( 15 курсиста и 10 юзера) посетихме района на пещерата Лепеница.

Местоположение на входа

 Входа на пещерата се намира като се излезе от Велинград по пътя за Сърница, след около 3 километра има разклон на ляво, асфалт, по който се продължава до края му, където има пазачи, кариера, багери и т.н. Оттам се тръгва по черен път, посока направо и леко вляво, по долината, който е проходим за леки коли (обаче). След около 2.5 км нагоре по пътя се стига до водохващане където има място за 5 коли. Входът се намира леко вдясно и на около 15 метра над водохващането, широк е около 1.5/1.5 метра, гледа на север, северо-запад. Има метална врата която не е заключена.

Описание на пещерата

Влиза се и се попада веднага на подземната река. Не се слиза до нея, а се продължава  на около 7-8 метра над нея, по основна галерия, суха, която следи реката отдолу. Следи се това ниво до края на пещерата. Галерийте са широки и само на няколко места се налага да се наведете по сериозно. В началните части почти до края е изпочупено и опушено - от ползване на факли явно. Пещерата е била много красива, но в значителна степене изпотрошена. В момента могат да се видят чудесни образувания - там където не са стигнали да ги трошат. Пещерата е типично моноканална, най-долното ниво е с река - дебит 50 - 150 л/с, в момента (30 март) около 150 л/с. Проходима е в началото за кратко. След това почти посредата на пещерата може пак да се слезе на нея (около -7 метра). Там е проходима с костюм 60 метра срещу течението и 30 метра по течението.

Средното ниво е нивото по което се прониква. То е сухо и широко, обикновено 1-10 м. широко и 1 - 20 м високо. След около километър по него се стига до края на пещерата, който представлява тесни галерийки между обрзувания. Преди него има плитки езерца за които трябват ботуши.

Най-горното ниво представлява връхната част на основната галерия. Там има запазени хубави образувания.

Преспективи

Губилищата се намират на около 4.5 километра по права линия на река Чукура. Солта пусната през 1955 година е излязла през Лепеница за 8 часа. Бързата скорост на водата говори за наличието на проходима галерия на подземния поток. Средното ниво е определено най-благодатно, но накрая му според нас няма да може да се продължи. За долното ниво и други - погледнете по-надолу.

Клуб Екстрем на Лепеница

Групата малко се разпокъса на тръгване и това стана причина за разделянето на две групи. Първата група (с коли Луке и Наско ) първоначално огледахме долината, която се намира преди долината на Лепеница, където също се губи голямо количество вода. След това отидохме до Лепеница и 9 човека влязохме вътре. Излязохме след 3 часа и половина. Огледахме за горни нива и реката. Накрая на основното ниво се пъхаха Дидо и Жоро, носачи бяха Детмаг и Алек ;))), а на излизане Алек провери донякъде и слизалото на реката, защото беше мокър.

Отвън беше валяло сняг и намерихме бележка от другите че са на х. Милеви скали. Бяхме решили да спим на поляната преди входа, но се оказа неудачна ;))). А беше и доста студено и гадно време, някой бяха мокри и ... отидохме да спим в къщата на бабата и дядо на Алек във Велинград. Скоро се обадиха и другите който се връщаха защото имало много сняг и не могли да се качат. Като се събрахме в града, се намери място и за тях в един почивен дом за деца ;)), благодарим на бай Стоян !!!.

Вечерта спретнахме банкет с яко ядене и ... раздувка.

Прибрахме се при бабата на Алек към 11, наместихме се по леглата и земята, посмяхме се и ... се сещате сами.

На сутринта отидохме всички до входа на пещерата, 1 група с начело Киро и тези който не бяха влизали - влязоха по стандартния път. 2 група, Станислав, Прилепа и аз, Луке и Ива се стегнахме за водните части, имахме неопрени и 1 садко. А група 3, тези който им бяха мокри дрехите от миналия ден отидоха на разходка и да търсят нови входове.

Нашата група стигна бързо до разклонението, облякох си садкото (долнището само ;)) ), другите навлякоха неопрените и надолу. Срещу течението може да се влезе около 40 метра нормално, след което следва около 25 метра ниска галерия като фурна с 30 см въздух отгоре, широка около 4-5 метра. Там водата е под формата на езеро. Преди да се влезе в нея, отляво има разклонение, в което никой не беше влизал, но Ставри го изкопа и влезе около 7 метра, напред продължава но е много тясно. Огледахме и други възможни продължения, но нямаше такива. Явно някъде имаше сифон, скоро го локализирахме, водата беше ужасно размътена. Ставри надяна бомбето ;))) сложи маската и шнорхела (отгоре има в началото 2 пръста въздух и започна да изучава сифона. Леко се гмурна и напред. Виждат се 3 метра напред, след което завива надясно. По негова оценка е около 60 см висок и 1 метър широк. Може да се проникне с малка бутилка каквато нямахме в момента. Водата беше около 4 градуса, задължително да се ходи с ръкавици, няма удобно широко място преди сифона. Върнахме се на разклона и тръгнахме по течението на реката. След около 30 метра се стеснява в езеро и пак има тесен сифон.

Излязохме, преоблякохме се.. (някой) и навън.

Смятаме че ... по средното (главно) ниво на пещерата трудно може да се продължи напред. Отдолу, ако се мине през сифона е възможно да се навлезе напред, но сме озадачени от факта че в рамките на 90 метра има 2 сифона и то сравнително тесни, което е възможно да е само локално...

На горното ниво в възможно да има нещо, но най-преспективно като идея е намирането на друго слизане на реката от основното ниво, за което видяхме няколко места, които трябва да се разкопаят. (нямахме време).

Скоро излезе и другата група. Дидо и Жоро бяха копали отвън срещу входа в интересни губилища. Групата която се разхождаше отвън също се върна, Детмаг и Алек бяха намерили тясна дупка в скалите на около 20 метра над пътя и на около 30 минути нагоре, според Алек се е чувало вода през нея.

Но нямаше време, а и бяхме уморени и тръгнахме обратно. По пътя надолу влязохме и в пещера N-2956, до пътя. Продължава около 20-на метра надолу като спирала и влиза под пътя, блокажи и ...

Навръщане... изпаднахме в Динката ... и се прибрахме ;)))))