В събота пещерната група Митко, Славето, Малкия и аз чорбаджи Калин
посетихме пещерата Моровица до село Гложене.Целта беше преодоляване ма 60 метровия отвес и достигане на дъното на
пещерата.

Пристигнахме на Гложенския манастир по обяд. Разгледахме църквата и музея на манастира, но което беше по-интересно, забелязахме, че от скалите срещу манастира излиза 15 метров стълб от пара направо от
скалата. Игумена на манастира ни обясни, че там нямало нищо :)За съжаление времето беше напреднало и нямахме възможността да се уверим сами.
След известно лутане из горичките и спомените на Митко забелязахме огромния вход на Моровица и се запътихме натам с пълното си снаряжение.
Входа наистина беше внушителен - висок около 15-20 метра и порядъчно широк. Хапнахме набързо и се отправихме навътре.
Галерията продължи все така реСПЕКтираща някъде до към 150-ия метър.
Там се изкачихме на класика към свода на галерията и продължихме по тясни камини до първия отвес, който е около 5-6 метра.
След около още 20 метра стигнахме до изкопан тесняк - някогашния край на
пещерата. От тук дупката придоби лабиринтен характер. Спуснахме се в първия разлом и след много гърч излязохме на голяма зала. Там не само духаше ами направо си вееше. Все още не бяхме намерили големия отвес. За сметка на това чичо Митко успя да се навре през един тесняк до малка заличка, която безспорно
бе най-красивото място в пещерата. Стените бяха покрити с бял кристал, по продължение на пукнатините по тавана имаше хиляди тънки цевички. Забележителни бяха и непокътнатите драперии широки до по 30-40 см.
Славето непрекъснато се оплакваше, че карабидката и гасне и затова решихме да спрем и да я презаредим. От вътре Митко извади незначително количество изгорял карабид, както и няколко камъка варовик, които Малкия любезно бе поставил вътре:)))))
Разръчкахме пещерата във всички посоки, но Митко така и не се сети за пътя към отвеса. Целта на проникването не бе осъществена, но какво от това, пекарахме си весело, а и останаха заканите за "Следващият път"...