Нови Пещери: Пещерата до Къщата и ....

toltec's picture

 ПРЕДУПРЕЖДАВАМ ВИ !!! ВЛИЗАНЕТО В ПЕЩЕРАТА ДО КЪЩАТА Е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ОПАСНО ПОРАДИ ВЪЗМОЖНОСТА ОТ СРУТВАНЕ !!!

Напоследък като гледам в сайта има материали само за копаене и за нови пещери. Но то това и правим всяка седмица. Поне аз и група – за другите незнам – изглежда нищо не правят – само критикуват....

Започнах да си задавам въпроса защо и веднага си отговорих – излязоха много нови неща които промениха представите ми до някаква степен за Боснешкия Карстов Район. Дори не до някаква, а до голяма. Това е следствие и на систематичната работа която започнахме. През годините – вече почти 20 – в които изследваме района имаше подеми и спадове, но сега определено има подем. Почти всяка седмица откриваме и проникваме в нова пещера – което за този район е събитие.

 

Историята с тази нова пещера започна преди няколко седмици. Беше сряда и копаехме преди селото на едно изоставено от Акдемици място. Бяха загубили течението което да ги води и в последствие оставили разкопаното. Спомням си това се случи около 1988 година...

През зимата локализирахме една малка дупчица през която излиза пара и така отидохме там този ден.

След цял ден копаене установихме дупката от където излиза течението и с помощта на Chantoro (метода с капсите) разбихме няколко доста големи споени камъка. Трябва да се продължи работата.

Тогава на пътя спря една кола и ... така се запознахме с приятелите ни Росен и Борко. По техните думи над селото имало вход откъдето духало и дори през зимата от центъра на селото се виждало как излиза пара от там. Бил се отворил след големите наводнения.

Веднага се преоблякохме и въпреки проливния дъжд тръгнахме след тях. Само като видях мястото на което спряхме и разбрах че ако има нещо ще е уникално.

Малко по-нагоре ни заведоха до едно място което като го видях хлъцнах. До оградата на една къща зееше едно пропадане около 3 метра в диаметър и отвътре излизаше силно студено течение. Слязохме около 2 метра в него – надолу се виждаше около 2-4 метра пукнатина надолу със срутени камъни откъдето духаше...

Тази нощ не можах да спя...

В съботата групата беше на лице – Жоро, Илиян, Слав, Деси, Ванката, Меги, Жалов, и аз. Започнахме работата – първо трябваше да срутим едни доста големи висящи камъни. За целта поставихме отдолу една 10м рабица за да не падат камъни и пръст ндолу. След което с лостчето обрушихме. Падна всичко което можеше да падне. Направихме  полиспаст и започнахме да вадим камъните. Имаше и доста големи и се наложи да ползваме Chantoro на няколко пъти. След около 3-4 часа камъните бяха отвън и входа обезопасен от срутване. Завързахме мрежата и я извадихме с цялата събрана пръст в нея. Сега се рботеше вече надолу и ставаше много приятно. Този ден слязохме н около 3.5м. от входа.

На следващия ден състава беше същия с малки липси и добавки. Работата отново продължи надолу и слязохме още около метър метър и половина. Темпертурата в дупката беше около 5 градуса, навън 15. Естествен хладилник... На мен ми беше ясно че тази дупка водеше към нещо не малко. Копаенето обаче ставаше все по-трудно.  На около 5м. надолу се откри малка кухина, около няколко метра дълга, в която влезе Слав – имаше кости от някаква овца...

На следващата събота отново бяхме там... Копаенето на едно и също място и то по цял ден в един момент уморява персонала.... Особено когато е без успех. Надолу не се виждаше и дупка вече. Усещах как закриването на обекта витае във въздуха...

Започнахме пак надолу. Стигнахме до доста големи камъни които окопавахме с главата надолу, беше много тясно и неудобно. Отново на помощ ни дойде Chantoro. Ползвахме го поне 7-8 пъти за да разбием големите камъни до които стигахме. Следвахме основната скала и надолу. За мен беше доста тясно вече долу и другите работеха повече... Слязох и аз и реших да провера какво има под нас... Успях да разчиста и на метър  и половина под нас видях малка дупка 5 на 5 см. през която чернееше. Така завърши този ден...

В неделята вече ми беше неудобно да ръчкам групата да продължаваме, но решихме да погледнем през малката дупка. Пак отидохме там. Усещах че трябва почивка – поне за този обект. Започнахме само с Chantoro – следваха само големи камъни – уреда ги правеше на розички. Аз почти не копаех – беше ми се сецнал кръста от предишния ден – студено течение в гърба докато копаех наведен с главата надолу в дупката. Илиян, Жоро и Слав се сменяха – ние си говорехме с Росен отвън...

Така без очевиден напредък седнахме да хапнем по хайдушки от надениците приготвени от Илиян (има снимките в галерията). Тогава не предполагахме каква сила има в надениците – Танасе... харни са....

Започнахме пак с копането.

По едно време Жоро излезе и каза че вече чернее дупка и като пуснеш камък пада около 10-15 метра и надолу всичко чернее... Помислихме че се майтапи, но... поглеждайки надолу... там чернееше дупка!!!

Забравих и за кръст и за всичко – на 8-мия метър прокопан от нас наистина се влизаше в нещо. Слязох да огледам. На входа имаше голям камък който сякаш висеше във въздуха – отстрани чернееше и надолу се виждаше отвес около 4 метра и после още около 10-на в нещо като зала. Всичко чернееше – обема не беше малък.

Веднага трескаво започнахме да разчистваме. Камъка който пречеше можеше да се окаже че държи целия 5 метров блокаж който бяхме преодолели, който ако се срутеше не беше добре докато сме в тесняка надолу. Измислихме отдалече да го разбием с помоща на Chantoro  - Росен се обади по телефона и Пепи донесе една арматура 2 метра дълга, с нея отдалечено ударихме по Chantoro  и махнахме част от камъка. После решихме да разбием основната скала  с Chantoro  за да може все пак това ребро да остане и да подържа блокажа. След 20 минути Жоро каза че вече може да се мине. Излязохме навън всички – пуснахме въжето и Жоро тръгна. Излишно е да казвам че начиннието беше доста опасно. Блокажа – около 5 м. на дебелина и 3-4 в диметър висеше в нищото. На самия вход долу Жоро докосна един огромен камък и чак горе се чу как с трясък падна в отвеса.

Жоро премина – каза че има зала 10х10х4 метра и ние сме на тавана. Слезе до долу и вече трудно го чувахме... къде ли беше влязъл!!!

По това време беше вече около 7 вечерта. Жоро излезе след половин час и каза че продължава на няколко места но трябва да се копае. Решихме да се върнем следващия път със свежи сили. По описанието на Жоро ми стана ясно че сме влезли в големия предплагаем разлом от нас който отива на изворите.

 

Защо предполагам че на това място е много интересно. Входа се намира на около 35 метра денивелация над извора 16-те дула и точно над него. В Духлата текат приблизително 30 л/с вода в известните части и те излизат на този извор. Само че освен тях излизат от извора още около 250 л/с вода които не се знае откъде идват. Разлома на който попаднахме очевидно води към някакъв голям колектор на подземните води, в който ако успеем да проникнем ще открием по-големи пещери от Духлата. За това говори силното студено течение в пещерата.

 

Седмицата премина в трескаво очакване. В събота бях зает но другите отидоха без мен. Деси беше успяла да се провре на няколко места но всичките задънваха.

На следващия ден отидохме с Меги, Жалов, Киро, децата, Руми, Данчо, Коня и фамилия и още доста хора. После дойдоха и Жоро и Илиян.

Влязохме с Киро. Минавах точно на тесняка. Долу положението не беше много розово – отвсякъде висяха огромни камъни в една широка разломна пукнатина около 10м висока. Влязох след Киро – той ме чакаше скрит в една ниша на дъното.

Жалов тръгна след мен но точно на тесняка се откъсна един камък чието бутане можеше да доведе до по-голямо срутване и той реши да седи отвън след като ни каза за опасноста.

Тук беше широко около 4 на 8 метра – нагоре 10м. От целия под лъхаше студ – сякаш сме на няколко метра над огромна река. Започнахме с първото място – зад един камък чернееше. След 30 минути влязохме – но продължи едва 5 метра и задъни. После почнахме да гледаме и да копаем на най-различни места – без успех. Копахме около 5 часа – неуспешно. Решихме да излезем – Киро беше пръв. Каза че на тесняка има няколко висящи камъка, но предпочетох да не ги бута в тая ситуация. Дойде моя ред – на тесняка беше доста гадно. Трябваше да мина леко като гърдите ми опираха в откачения камък – ако паднеше незнам кaкво щеше да стане... Малко пот от страх и внимание и се издърпах навън, Жалов подаде лоста и бутнах всичките висящи камъни надолу – за щастие нищо от основния блокаж не тръгна...

Навън грееше яко слънце и беше 20 градуса. Седнахме на трапезата приготвена от Росен и компания и хапнахме идеално. За момента пещерата е -18м. дълбока, 30 м. дълга.

Трябваше да оставим пещерата да отлежи – Илиян и Жоро навън ни казаха за единственото място където не погледнахме че продължавало...

Имахме още свободно време и Росен ни поведе към друг нов обект където като ловували кучетата влезли в някакв дупка и отвътре се чувало силно ехо. Имало рисове според тях в дупката...

След час бяхме на входа. Наистина тук започваше началото на пещера – Жоро и Илиян се преоблякоха и почнаха да копаят и за 15 минути влязоха около 10 метра – отляво разклонение откъдето духа а напред продължава също.  Жалов намери 2 входа отгоре на около 50 метра над нас... Стъмваше се и тръгнахме обратно.

 

Следващата цел е да видим какво има в Пещерата на Рисовете. ... и разбира се да пробием в Пещерата до къщата....

 

Благодаря на всички който споделяха копаенето, опсностите, яденето, смеха и всичко през тези дни. СПЕЦИАЛНО БЛАГОДАРЯ  НА РОСЕН ЗА ЦЯЛОСТНАТА ПОМОЩ И ВСЕОТДАЙНОСТ !!!

 ПРЕДУПРЕЖДАВАМ ВИ !!! ВЛИЗАНЕТО В ПЕЩЕРАТА ДО КЪЩАТА Е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ОПАСНО ПОРАДИ ВЪЗМОЖНОСТА ОТ СРУТВАНЕ !!!