Доста отдавна, преди около 15 години, за пръв път имах щастието да посетя района на село Гела и Ледницата. Тогава само поглеждах към Мурсалица и си представях какво ли може да има в този огромен и див карстов район с голям потенциал за пещери и пропасти... за дивотия. След това почти всяка година посещавахме Родопите на годишното пътешествие на клуба и специално района на Ледницата, Мугла и Чамла, но за кратко - нямахме коли, и всичко пеша..., но все оставаха няколко часа свободни, а това време не стигаше дори отдалече да огледаш всички била и върхове на Мурсалица.

И така си нарочихме дните 23-25 май да идем точно на Мурсалица и да видим какво има там.

Тръгнахме на 23-ти, бяхме 3 коли, в които - Дидо, Мони, Кирчо, Жари, Наталия, Меги, Джива, Ники, Киро, Руметата, Дарко си караха кефа. Времето беше хубаво, минахме през Кричим, Девин и преди Тешел се засекохме с колата на Дидо. Ники беше тръгнал малко по-късно.

Преди да се разделим по пътя за Мугла питахме един човек дали пътя е проходим и той каза, че предишния ден е видял да слиза кола, но не звучеше много обнадеждаващо.

Там няма табела, тръгва черен път, който още от началото те кара да се замислиш дали да продължиш. Често този път е или затрупан от многобройните срутвания по протежението му, или реката е много бурна и непроходима... 20 километра черен път. В долината която се нарича Тенесдере. Ако не знаеш че на края му е село Мугла едва ли ще го изминеш...

Тенесдере (крайната 1/3 от долината)(всички снимки тук са откраднати от http://www.rashev.com с любезното съгласие на автора им)(Дидо дай снимките !!!).

Иначе пътя не е лош... през 50-100 метра минава през страхотни каменопади, който си личат на самия път, а също че след всеки дъжд минават няколко десетки човека които разчистват пътя в продължение на дни.

преди с. Мугла....

И като добавите и около десет дървени моста, последните от който трябваше да отремонтираме частично за да можем да преминем... ситуацията става ясна... но не става и за джип - много тежи и някой мост може да не издържи ;))).

След първите 8 километра има малка полянка и беседка с чешма построена като спомен от един свестен човек - много чисто място. Оттук започва и варовика, който напред отново се преплита с други скали.

Едно от най-трудните места за преминаване е един мост без подпори, съставен от 4 дебели дървени трупи поставени по дължина (около 10 метра), между тях са 30см дупки, гумите трябва да стъпят на 2 от трупите, ако моста издържи. Има и път през реката на това място, но трябва да сте с HAMMER, ако дори малко завали (при нас беше около 40 см дълбоко),... ние минахме през моста след като Дидо не падна. Аз се прекръстих и минах, моята кола е доста по-тежка. За връщане не мислех.

Следващите мостове им подложихме малко трупи, който се намираха предвидливо оставени около мостовете... Явно като няма път хората си го правеха.

Последната 1/3 от долината преди Мугла пътя е супер и става все по-хубав. Като цяло за условията в които е направен - мога да кажа евала - страшно хубав е!

И така в един момент илизаме на едни зелени поляни от които ти секва дъха... Те са на около 3 километра преди Мугла. Решихме тук да си направим лагера..., но отидохме до Мугла. За последен път бях ходил преди около 14 години, сега се беше разраснало и оживило. Пред магазина седнахме и направихме една раздувка с местните.. от които разбрахме че по пътя който сме минали се използва много рядко, има по-хубав път през Смолян. Олекна ни, защото от там щяхме да се върнем.

Върнахме се на поляните и направихме лагера, опънахме палатките, събрахме малко дърва и хайде нагоре да търсим пешери... На 50 метра от лагера нагоре Кирчо доладва за цепка през която много силно духа. Оставихме я за десерт и тръгнахме нагоре в нещо като циркус. Прегледахме за няколко часа всичко възможно, но бяха все дупки по няколко метра. На връщане посредата на един сипей си заврях главата под един камък и усетих силно студено течение - идваше под камъните в сипея, но след 20 минути копаене с Дидо ни стана ясно че може и 20 метра да вадим камъни надолу. Почти се стъмни когато се върнахме... хапнахме малко и по тъмно с Кирчо, Жари и Мони отидохме да прегледаме цепката до лагера...

В началото беше тясно около 15 см в продължение на около 80см, след което се виждаше малка заличка 5/3/2, имаше много силно студено течение. На наша страна беше факта че скалата е с голямо съдържание на мрамор и с чука и длетото се разширяваше сравнително лесно. След 2 часа усърдно копаене Кирчо можа да мине. Беше отдавна тъмно навън и имаше много хубава луна. Киро се обади отвътре че на никъде не продължава... След малко откри откъде идва цялото течение - от една 2см цепка... откъдето направо се чувало свирене ;). Невъзможно за работа.

На лагерния огън големия Киро каза че с Ники на 30 метра от нашето място са влезли направо в малка 10 метрова пещера в която също много силно духало. Но решихме да го оставим за сутринта.

Планът на сутринта беше да се качим на билото да огледаме каквото можем и по пътя на отиване и връщане да потърсим нови входове. Решихме да тръгнем право нагоре и да минем през една почти отвесна борова гора, но за наше щастие попаднахме на единствената пътека която се оказа че се качва до горе.

За хората който не знаят ще кажа че на билото на Мурсалица има няколко върха който са по около 1900 м. н.в. Нашият лагер се намираше на около 1350 м.н.в.

След около 2 часа бяхме на билото. По пътя погледнахме няколко места, но бяха само няколко метрови плитки ниши. Излязохме на нещо като голяма срутена ферма (отбелязана е на топографските карти които имахме). Тя се намира в един огромен валог в който погледнахме 7 въртопа, но може би никой от тях не е преспективен - много са запушени и никъде не се усеща течение или разлика в температурите. Дидо отиде да говори с местните фермери, който отглеждат картофи на 1900 м.н.в. л;)))). Те му показаха вход на една стена на валога през който влязохме в малка 15 метрова пещера, в която се усеща течение, но е много запушена и тясна. Тя започва с отвес около 8 метра. Не е много преспективна за работа според нас. Фермерите ни казаха за няколко други големи пещери, но колкото и да ги търсихме не ги намерихме.

След това отидохме от северната страна на билото където ни чакаха нови въртопи, снежни тапи и вода за пиене ;). От тази страна е много интересно защото за разлика от другата, тук почти във всички въртопи влизат малки поточета. Но всички за много запушени.

Тъй като искахме да разузунаем повече неща продължихме в източна посока, по черния път. Проверихме още десетина въртопи - отново запушени и без каквото и да е течение. Така стигнахме до нещо като парник покрай който имаше много интересни пропадания. Продължихме надолу по долината вдясно и след половин час се оказахме над скалите над лагера (около 400 метра по-високо от лагера). Тук имаше много живописна пътечка, която ако я нямапе незнам как щяхме да минем. Дидо слезе през скалите за да огледа, о ние си минахме по пътечката. По нея срешнахме един от местните фермери (Пашалийски), който ни спомена за една пещера в района на Чаирите в която имало лед (не съм ходил на Камбанките ? да не става дума за нея? ).

Времето се беше скапало когато стигнахме в лагера. Валеше но не много. Бяхме доста изморени и оставихме Кировия вход за сутринта. Вечерта не валеше но нощта беше много топла, което нали се сещате означава че лошото време не ни мърдаше. Започна да вали сутринта и през 2 часа спираше за по 20-на минути.

Преди да си тръгнем отидохме на входа на Киро и Ники. Наистина духаше много силно. влиза се около 7 метра. Веднага след входа надолу и вдясно е продължението от където идва течението. Вижда се около 7-8 метра надолу, но самото влизане в пукнатината е тясно около 20 см. а надолу хвърлен камък се чува че пада на пясък/глина и че е по-широко. Тясното място е около 30-40 см, но с длета и чук не може да се преодлоее - скалата е много твърда. След това пробвахме да копаем вляво по затрупаната пукнатина, където е широко и може да се мине, но след час се отказахме, поради опасност от срутване на привходния блокаж. Определено тук може да се работи - но ни трябваше повече време.

Излязохме и проверихме около входа за други мета. На около 5 метра по надолу отново намерихме дупка по протежение на пукнатината. Силно духаше отвътре. Разчистихме за около час, Кирчо се навря, но все пак не можа да погледне какво има по-натам. Трябваше ни може би още час за да влезем, но времето ни беше свършило. Навън валеше силно и ни чакаше доста път.

Минахме през село Мугла и тръгнахме по пътя за Смолян. Честно казано не очаквах че някъде в България има такъв път и такова място. Качва се почти на 2000 метра, има асфалт (разбит - което е нормално), след което започва едно спускане в един канъон, което продължава 3, 5, 10, 15, 18 километра все надолу стръмно като незнам какво - пълна дивотия. Идете да го видите. И така стига до Смолян. През цялото време на връщане валеше силен дъжд. Хапнахме на Асеноват крепост, .. и се прибрахме в София. По този път е 290 километра до мястото.

Какво направихме? Не малко за мен. Защото стана ясно поне за мен че на билото имаме малко работа. Големите пещери би трябвало да се очакват около 100-500 метра над реката в Тенесдере. Или по северните склонове на Мурсалица. Не е търсено както трябва - ясно защо (района е огромен и отдалечен). Някои хора от местните могат да дадат ценни данни.

Ня мястото където копахме очевидно има нещо голямо, защото на около -100 метра денивелация под него има извор, а на една площ от 100/100 метра има сигурно 30 пукнатини откъдето се усеща много силно студено течение.

И така планираме лятото да отидем на едноседмична наша експедициа в района, като посетим и околностите на Чамла и си влезем в копаното ;))) Който иска - добре дошъл - мястото е страхотно. Ааааа Наталия да разкаже на Луке за РОМАНТИЧНИЯ УИКЕНД който прекара с Мони в една палатака ;)))))).

аяяяя карайййй ... и скоро ше сложа доста снимки тук от там където бяхме.