Изследването на Горния Извор, с. Боснек, част 3, 2 сезон ;), S02E03

toltec's picture

Прекарването на тръбата до 3-тото езеро...
октомври 2011 г.

Новият вход беше отворен, но все още до залата вътре над 3-тото езеро ни делеше около 1.5м вертикален тесняк, намиращ се на 8м надолу, който беше много труден за разбиване. Независимо от това бяхме решили да се опитаме да източиме водата от 1-то, 2-то и ако успеем от 3-тото езеро, а докато се случва да разширяваме тесняка.

На 6 октомври 2011, заедно с Калин отидохме на Боснек като целта беше да почнем да точим водата за да видим как се движим. Неоценима помощ, както и във всички предишни начинания ни оказа Роската с траснпорт, екиприовка, логистика, храна и всичко друго. Беше му останала една 50м тръба фи 63, както и имахме няколко парчета по 10-на метра фи 63, та преди Боснек се отбихме до МалМук в Перник и си купихме муфи, колена и каквото трябваше за 63-ката... Взехме и 10м гъвкав гофриран смукателен маркуч, защото потпяемата помпа можеше да се наложи да се вкарва на места, където дебелата и права тръба нямаше да стане (точно така се оказа по-натам). Имах богат опит с ВИК и правене на големи водопроводи от морето през годините, така че нямаше нищо ново.
Али ни помогна с тръбата, генератора и превоза и скоро разтоварихме цялата екипировка пред извора.

Идеята ни беше да пуснем потопяемата електрическа помпа (дебит 30м3/час), с която бяхме източили заедно с Тони Долния Извор и която се оказа много надежна и бойна дори и за кална вода и да видим за колко време ще сваляме нивата на езерата. Мислехме да направим и канал между 3-тото и 2-то, тъй като пък 2-то го изтегляхме директно от 1-то и то отвън на входа, където му се подаваше единия край. По този начин пестяхме дължина и КПД, което за потпямеата помпа в момента имаше малко значение, но за бензиновата огромно. Изпънахме 50м тръба на слънцето за да омекне малко, след което сглобихме помпата с маркуча и тръбата, пуснахме генератора и сложихме помпата пред входа в 1-то езеро. Помпата започна да работи много добре и водата започна да спада постепенно.

След 4 часа източване, нивото видимо спадна и Калин влезе за да разшири канала, който Ставри беше изкопал, между 1-то и 2-ро езеро. Започна да подава вода и доста ефективно помпата се справи и източи всичко. Беше станало вече тъмно и решихме да оставим всичко за следващия ден като се надявахме че 100-те кубика вода които бяхме източили няма да се върнат обратно за 10-на часа.
Но бяхме сбъркали. На следващия ден, когато отидохме на Извора разбрахме че цялата вода е обратно по езерата - означаваше че не източвахме езера а река, която наподобяваше езера. Трябваше непрекъснато да изпреварваме дебита с помпата и дори за малко да не работи помпата щяхме да губиме време. За щастие, със setup-a от предишния ден, помпата работеше много надежно и постоянно и в продължение на часове източвахме ли източвахме вода, но проверките които правехме вътре покаазваха че водата е много. След 3 часа 1-то езеро остана без вода и Калин влезе да сложи помпата във 2-то. След още 2 часа аз влязох и наместих помпата още по-навътре във 2-то езеро, почти до блокажния сифон - най-ниското и опасно място във 2-то езеро. Зачахаме отвън.
След близо още 2 часа източване усетихме на Новия вход силно течение, което показваше че сифона във второто езеро е отворен. Започнахме да се стягаме за проникване, бяхме само двамата, а задачата беше доста тежка. Искахме да прекараме цялата 50м тръба фи 63 до сифона в 3-тото езеро, което означваше време за действие след 2-то езеро поне 10-на минути, което знаех че ще е трудно при непрекъснатото пълнене на 2-то езеро и тесния блокажен сифон с вода... Сега бяхме с друга помпа, потопяема, а не със смукателен маркуч, което автоматично означаваше поне 25 см вода в която помпата трябва да е потопена за да не изгори. На блокажния сифон на 2-то езеро беше високо едва 40 см, което оставаше около 20 см въздух ако и помпата е там...

Влязохме с Калин и аз отидох до сифона във второто езеро. Имаше съвсем малко вода и помпата наполовина беше на сухо и леко пушеше. Спрях я с поплавака и само за 2 минути нивото на водата се качи с 10см - срешу мен идваше река която пълнеше всичко с вода, пуснах помпата и за още 5 минути водата се свали. Преместих помпата на малко по-дълбоко място но .. без успех, беше доста навън и щяхме да я изгорим ако я държах така. Калин ме чакаше между 1-то и 2-то езеро, на генератора отвън нямаше никой...

Започнах да мисля какво да направя... нямаше как да стане - 1 минута време за напълване не беше достатъчна за да изтегля 50м-та тръба, да мина 6 метра след блокажния сифон до 3-тото езеро, после галерия около 10-на метра с един полу-сифон около метър и накрая около 8 метра до дъното на 3-тото езеро - то само да ги проникна и да се върна без тръба ми трябваха около 5 минути...
Срещу мен идваше поток вода и пълнеше всичко за минута... по едно време ми хрумна - бързо да се кача нагоре след блокажния сифон и на края на 2-то езеро да направя бент, който да спира реката, която го пълни.  За това една минута щеше да ми стигне и бързо се шмугнах през блокажния сифон, изпълзях нагоре 4-5 метра, стигнах до границата между двете езера и запончах бясно да правя бент. Гледах надолу към блокажния сифон - не се беше напълнил - за 30 секунди спрях реката и започнах да правя бента по-голям и по-стабилен. Непрекъснато гледах нивото на водата на блокажния сифон, където беше пътя за връщане. То си седеше ОК, помпата не работеше. Направих бента голям и стабилен доколкото можах и започнах да гледам дали се вдига нивото на водата в 3-тото езеро. Не се вдигаше !!! (наблюдение което се оказа погрешно ;) ). Викнах на Калин веднага да поднася дебелата тръба и той започна да я подава. Аз слязох до помпата, откачих маркуча от нея - в този момент струя от кална вода се върна и "леко" ми заля лицето. Започнах да тегля маркуча като прониквах заедно с него. Калин трябваше да дойде и да измъкне помпата през това време за да не пречи ако трябва да лазя бързо за да излезна, както и да подава 50метрова по-дебела и не гъвкава тръба... Вече нямахме помпа и всичко зависеше от бента. Не знаех колко време имах но бързах невероятно много. Дебелата тръба едвам се местеше напред, на всяко дърпане около 30 см напред, а имах метри поне 20... и един полусифон и завой няколко... Виках на Калин да подава и теглех ли теглех, стигнах до полу-сифона - имаше 10 см въздух, легнах минах го с все тръбата и вече стана още по-трудно да се тегли. 10 см 10 см до шията във вода го теглех... Белия гофриран маркуч мина - отидох до края на 3-тото езеро - поставих го на дъното в сифона и го затиснах с кал и глина на метър под водата - вече не можех да дишам от бързане, върнах се през полу-сифона и казах на Калин че сме готови, дебелата тръба беше стигнала до преди полу-сифона, бента се държеше... но някак ми се стори че водата е по-високо...
Калин предложи от отвън да вкарам и голямата тръба зад полу-сифона за да се стига до нея от залата горе... Добра идея наистина, тръгнах да я тегля по 10 см по 10... стигнах до полу-сифона но тук вече имаше сифон - или да бягам наобратно или през него с тръбата??? През него с тръбата - отзад имаше зала с проход до повърхността - поне храна можеше да ми пускат, защото никой още не беше преминавал... С все маркуча влязох в сифона, взех си въздух и се оказах от другата страна, Издърпах го колкото можах, видях че се вижда, и обратно се гмурнах в сифона наобратно... Бента още седеше, но видях че водата е на ръба му. По най-бързия начин се стрелнах към блокажния сифон, преминах го и след 7 метра се спрях между 1-то и 2-то езеро на по-широкото. Не можех да си поема дъх и ми прилоша - екстремията беше твърде много...  След 2 минути се окопитих, хванах помпата и започнах да лазя към изхода. В този момент се чу зад мен един ужасен шум като скъсване на язовирна стена и всичко зад мен се напълни с вода за по-малко от минута.
Леко излязох навън... Целта беше осъществена, но от екстремията още не можех да си поема дъх...

 

следва...