Изследването на Горния Извор, с. Боснек, част 4, 2 сезон, S02E04

toltec's picture

Източването на 3-тото езеро
ноември 2011

Бяхме успели заедно с Калин да прекараме 50м полиетиленова тръба фи-63мм от повърхността до дъното на 3-тото езеро в Горния Извор (отпред с гъвкав смукател 10м), която щеше да служи като гръбнак - основна част от бъдещето източване на 3-тото езеро. Идеята беше да се прекара тръба която да преминава без големи денивелации за да може помпите които се включват да са максимално ефективни. Не източвахме стоящи езера, а на практика река, която наподобява езера - което означаваше че сме в непрекъсната надпредвара с дебитите които се вливаха в тези езера и ефективноста на помпите преследвахме да е максимална. Отчитахме факта и че опасноста беше много по-голяма при евентуално спиране на помпата тъй като всичко се напълваше неусетно с вода...

Вече имахме направен нов вход от повърхноста, който влизаше директно на 3-тото езеро чрез който избягвахме опасността от напълването на 2-то езеро и блокажния сифон. Единственото което оставаше беше да разширим 1.5м вертикален тесняк на 8м вертикално навътре от входа, преди залата над 3-тото езеро.
Бях извън страната и в периода 13-27 октомври Калин заедно с Митко Цолов в няколко прояви се опитаха да разширят тесняка. Оказа се че той е изграден от конгломерат от кварцитен пясъчник с примеси от глина и копаенето както с чанторо, така и с дупка-длето-чук е много трудно. Още повече че се копаеше заклещен в много тясна вертикална пукнатина, обикновено с тялото и главата надолу.
Когато се прибрах бяха успели да го разширят до половината и заедно с Калин и Иво продължихме да го разширяваме като използвахме и чанторо и длета и лостове. След още 2 дена копаене най-сетне Калин успя да премине и да влезе в залата откъдето се работеше по-лесно по тесняка, но и по-опасно защото от тавана на който се копаеше се къртеха камъни, който директно падаха върху копаещия... (Иво си цепна носа, по-скоро един камък му го цепна..., по едно време). Все още аз не можех да мина, но това не означваше че не може да почнем да източваме водата - Калин и Иво бяха упсели да минат, а докато се точеше водата можехме да копаем за да го разширим още ...

Беше ясно че ще трябва да експериментираме и да оптимизираме процеса на източване на вода. От предишните опити знаехме че в 1-то и 2-ро езеро има около 150м3+ вода и че когато източваме с бензиновата помпа около 3-ия час отпушваме блокажния сифон на дъното на 2-то езеро и въздуха започва да циркулира от долния вход и да излиза през Новия вход. Около 4-ия час източвахме докрай 2-то езеро (дебита на помпата оценявахме на около 35-40 м3/час.)
Това че се появяваше силно въздушно течение също влизаше в стратегията защото не знаехме дали напред след източването на 3-тото езеро няма да има акумулиран газ или нещо подобно (сивата глина и кал която беше навсякъде имаше много следи от органика) - по този начин се получваше много хитра система като на вакум помпа - с която се надявахме да извършим добро проветрение на това което се отваряше напред и което със сигурност през последните десетки хиляди години е било под вода и при най-големите маловодия.
На първия опит бяхме заедно с Калин и Иво. Беше доста юзерски опит от наша страна ;), но много полезен защото събрахме ценен опит за бъдещите действия. Направо завързахме смукателния маркуч 50+10м който бяхме вкарали до дъното на сифона на 3-тото езеро за бензиновата помпа отвън. Но колкото и да чакахме да подкачи вода - ставаше но много бавно, дебита беше много малък с много въздух, на няколко пъти се наложи да вдигаме маркуча много нависоко, но направихме едно много полезно наблюдение - оказа се че 3-тото езеро е много по-ниско в сравнение с входа и 1-то и 2-то езеро защото водата се връщаше наобратно към него при появата на въздух в тръбата. Играхме си почти цял ден на помпи-вода-въздух--маркучи-и-юзери, и чак накрая на деня решихме да закачим електрическата помпа вътре на маркуча, с нея да напълним целия маркуч само с вода и тогава да пуснем бензиновата помпа отвън. Иво и Калин влязоха през Новия вход и след малко ми казаха че смукателния маркуч е над водата (явно когато се е връщала вода по него наобратно от налягането се е измъкнал от глината с която го бях затиснал на няколко места на дъното на сифона. За това естествено си бяхме играли цял ден на въздух и вода. Юзерия... Те закачиха електрическата помпа, пуснахме генератора и нея и след малко през работещата бензинова помпа излезе мощна струя вода... Спряхме и двете помпи - сега тръбата вече беше пълна с вода. Отвътре Иво и Калин под вода разкачиха електрическата помпа. Бензиновата помпа я бяхме сложили на 3 метра по-високо над коритото на реката - тръбата така минаваше без минимуми и максимуми...(грешка). Запалихме я и наистина системата заработи, но дебита беше изключително слаб. Вече се стъмваше и започнахме да прибираме целия панаир. Трябваше сериозна оптимизация на целия процес и цяла вечер мислих над това. Помпите имаха няколко основни характеристики:

Maximum Suction Head: (максимална денивелация на смукатела) - за нашата помпа 8м
Maximum Delivery Head: (максимална денивелация на която може да се прати водата след помпата) - за нашата помпа 30м
Максимален дебит - за нашата помпа 50 м3/час
и това което най-много ни касаеше : дължината и диаметъра на тръбата - защото от това зависеше пряко съпротивлението на флуида и от там дебита (за това избрахме още в началото фи 63 мм- компромис между диаметър и боравене с тази тръба в тези условия).

Трябваше да се оптимизира всичко и на другия ден отидох сам на Боснек, взех бензиновата помпа, сложих и нови муфи за свързване и колена само на фи 63, свалих самата помпа по-ниско с около 3 метра, запалих я и зачаках. След около 10 минути помпата заработи и започна със съвсем приличен дебит да изхвърля вода от най-дълбокото 3-то езеро. Поработи така 30 минути и я спрях - беше ясно как да оптимизираме всичко. Трябваше на първо време да намалим дължината на смукателната тръба - с това и съпротивлението на флуида в тръбата а от там щяхме да качим дебита. Освен това помпата трябваше да поставим възможно най-ниско за да намалим head-a - от там пак да качим дебита. Някак си ни харесваше идеята помпата с която работим да ни е отвън пред нас ;)... Много често обаче това което е удобно не е най-доброто.

След 2 дена отидохме пак заедно с Калин и Иво, отрязах 20м от смукателната тръба, сложихме помпата максимално близко до Извора, запалихме я и с един нормален дебит започнахме източването. Минаха около 5-6 часа когато усетихме че сме отворили въздух във 2-то езеро, много бавно вървеше всичко. Иво влезе през новия вход за да види докъде е водата, и отдолу викна че е високо, казах му да се върне назад, ако може да мине през полусифона и да иде до 2-то езеро за да види там как е нивото. Той премина полу-сифона и отдолу каза че няма граница между 2-то и 3-тото езеро и че всичко е едно огледало.

Тогава разбрах че през цялото време сме източвали и 3-те езера заедно доста не-ефективно с малкия дебит на 40м смукателна тръба... Иво излезе, помпата работи общо 9 часа и свалихме 3-тото езеро едва с 20-30 см... Стъмни се - събрахме всичко и се прибрахме.

Макар и неуспешен този опит отново ни даде много ценна информация. Следващата стъпка си дойде от само себе си. Тъй като и трите езера бяха всъщност едно ;) беше най-ефективно да ги източваме от там където беше най-близко и най-удобно за нас - а именно от 1-то езеро - до момента в който от едно ставаха на 3 езера - после само 3-тото - по дългия маршарут на смукателната тръба...
Междувременно за още 2 дни копаене заедно с Иво, бяхме успели да разширим тесняка при Новия Вход и аз вече можех да минавам оттам!

Източването ...

На 17 ноември заедно с Иво и Митака отидохме на Горния Извор с доста добър план за действие. С къса тръба и бензиновата помпа отвън на максимален дебит сваляме 1-то - 2-ро езеро до момента до разделянето им с 3-тото. След което пускаме електрическата помпа в 3-тото езеро по дългия смукателен маркуч ... и чакаме ;). Иво и Митака се преоблякоха и влязоха през Новия вход за да извадят едно парче 10м фи 63 от 3-тото езеро (бях го вкарал там като бяхме с Калин, за всеки случай) и да наместят електрическата помпа.

 

Аз отвън изтеглих парчето тръба и отидох да пускам бензиновата помпа на 1-то езеро. Те излязоха след малко и почнахме да правим дига и на външното корито където източвахме, защото строителите бяха го направили почти хоризонтално...
Бензиновата помпа заработи и много бързо започна да сваля нивото - знаехме че източваме и 3-те езера едновременно в момента. След 2 часа (около 90м3 източена вода) се появи въздушното течение и разбрахме че блокажния сифон на 2-то езеро е отворен. Движехме се много добре. Още час и напълно пресушихме 1-то езеро напълно - вече нямаше как да точим и спряхме помпата. Запалихме генератора и псунахме електрическата помпа, която беше потопена в 3-тото езеро от Иво и Митака сутринта. Тя заработи веднага и навън започна да излиза доста приятен дебит. Освен да чакаме друго не ни оставаше... Отидох до кръчмата да заредя и после седнахме пред Извора да се храним ;)...

Така почакахме няколко часа, Иво влезе през Новия вход да види какво става и каза че има още много вода. Намести помпата по-надълбоко и излезе. Времето минаваше без промяна при източването - ако помпата вътре останеше на сухо или почваше да смуче повече въздух разбирахме по няколко начина - виждахме мехури с въздух в гофрираната и прозрачна тръба накрая, а и черпената мощност от генератора падаше на 1.4 KW - като помпата работеше на максимално - беше 1.8 KW.

Вече се беше стъмнило отдавна (към 20 часа) когато решихме с Иво да влезем и да видим какво става. Той се облече с неопрен а аз само взех всичко в прониквачната торба за да се облека вътре - нямаше как да мина облечен с неопрен през вертикалния тесняк. Източвахме вода вече 10-и час - колкото и да беше тази вода все трябваше да сме донякъде...
Слязохме долу в пещерата, Иво отиде да провери и каза че нивото още е високо и че почти нищо не се е отворило. Без да се обличам с неопрени и аз отидох да погледна за да видя - бяхме свалили сумарно около 50-на см от 3-тото езеро и с водолазния фенер под водата успях да видя горния праг на сифона, който беше на около още 10-на см. под водата. Стоях с главата надолу на нивото на езерото и наблюдавах как за 10-на минути нивото видимо спадаше... Решихме с Иво да чакаме вътре. Митака отвън се грижеше за генератора. Иво бързаше за летището да изпрати една негова приятелка към 22 часа...(не му казах в началото че няма да стигне... - тя да ме извини ако може ;) ).

Това което беше интересно обаче беше че от 2-то езеро към 3-тото идваше един приток от вода, който колкото и малък да беше се вливаше в 3-тото езеро и го пълнеше ... Реших да ида да погледна при 2-тото езеро откъде идва това, защото нямаше никаква логика. Не се бях облякъл с неопрените с целия си акъл (но си мислех около час вътре - колко да е студено???), казах на Иво, и тръгнах назад към 2-то езеро. Пак си имаше полусифон - но поне успях да се намокря само до над колената... Озовах се на границата между 3-тото и 2-то езеро и какво да видя! От стената пред мен (лявата (западната) като се гледа от входа) извираше вода с немалък дебит и вместо да ходи към 2-то езеро си тръгваше директно към 3-тото. И без това трябваше да чакаме - казах на Иво че почвам да правя дига за да прекарам тази вода към 2-то езеро за да спестим време за помпата и източването на 3-тото езеро. Буквално от една дупка в глината от стената шуртеше вода и аз взех друга глина и бързо започнах да запушвам - трупах трупах и след малко постигнах това дето исках - водата започна да излиза на 30 см наляво - посока към 2-то езеро. Сега започнах с бента доста интензивно защото целия седях в кал и студена вода и трябваше да се сгрея. Направих около 2 метра дълъг бент висок около 40 см и водата от притока наистина започна да се влива във 2-то - 1-во езеро - и тъй като те бяха доста големи като огледало - имахме почти няколко часа преди да им се вдигне нивото с 20 см. (За тези които веднага ще кажат: "нарушили са естественото ще кажа че обикновено всичко това което описвам като действия се намира под вода и тези "промени", "бентове" и т.н. на следващия ден не съществуват, защото са вече метри под водата, течението и налягането не оставят и следа от тях. От друга страна - това че преди десетки години на някоя тиква му е хрумнало да баражира изворите за да си направи чешма или път е спомогнало - примерно на Горния Извор - една галерия с размери ~6х3 м и дължина поне 100м (за момента) да е затлачена почти до горе с наносен материал... - да не говорим за акумулирането на огромни обеми с вода в целия масив по време на пълноводие...).

Иво вече беше изпуснал мадамата на летището. Близо след час се върнах при него - беше ми доста студено - вече не си чуствах краката. Отидох на 3-тото езеро - нивото се беше свалило с още 20-на см. Започнаха да се чуват невероятни шумове отпред на въздух или газ? който се освобождаваше. Надявах се системата за проветрение да работи - непрекъснато усещах вятър покрай мен който минаваше от входа на Горния Извор и излизаше през Новия Вход.
Напред се виждаше че се отваря фурна и доколкото можех да видя - поне 10м напред се виждаше един и същ характер - ниска фурна в този момент с 10см въздух.
По едно време видях че въздушното течение тръгна стремеглаво навътре! Е поне доставяхме кислород във вътрешноста - значи дишаше - което означаваше обеми!
Непрекъснато се чуваха невероятни шумове - отваряхме нещо което вероятно е било залято десетки хиляди години - 3-тото езеро беше много дълбоко в сравнение с 1-то - 2-рото - по-ниско около поне 3 метра...
Чакахме около час още - нивото спадаше определено - но ние бяхме изчерпали ресурса за деня. Митака отвън каза че вече има малко бензин, ние бяхме мокри, цял ден бяхме работили, а  виждахме че имаме поне още 3-4 часа да източваме, след което неизвестно какво, но определено доста сложно проникване изискващо свежи сили.
Решихме да спрем за деня - бяхме направили достатъчно - най-вече знаехме че 3-тото езеро можеше да се източи... Но това което виждах напред знаех че е на границите на възможното - фурната беше ниска и да доста широка - поне 2 метра, но ниска - и по характер като я гледах не ставаше дълбока - помпата лежеше на равен под който не слизаше надолу както ни се искаше ;)... Иначе виждах 10-на метра напред - един и същ характер... Но така или иначе трябваше да проверим дали може да се премине и какво има оттатък!!! Въздушното течение вървеше натам - значи имаше някъде въздух...

Оставихме помпата на хубаво място нявътре в 3-тото езеро и излязохме навън. Беше към 1 през нощта. Прибрахме генератора, бензиновата помпа и всичко... Бяхме много уморени, закарах Митака до Перник и добре че ми купи кафе на една бензиностанция че на няколко пъти заспивах докато карах. Прибрах се към 3 у нас и заспах както седнах...
На следващия ден следобед се появих на Боснек да проверя дали се е напълнило с вода. Всичко си беше така все едно никой не беше източвал около 300м3 предишния ден - пълно с вода. Значи определено "източвахме" подземна река, която имаше немалък дебит (дори и сега при най-голямото маловодие) и която очевидно потъваше някъде в дълбочина във варовика около 1-то - 2-ро езеро - за да излезе на по-ниска височина или направо в коритото на р. Струма. Надпредварата с дебита й щеше да е голямо предизвикателство колкото влизахме по-навътре - ако въобще можеше да се мине през фурната на 3-тото езеро...

следва ;)