Късметът на най-късата клечка

toltec's picture

или
Първото проникване в пещера на един полу-курсист в клуб Екстрем


23 март
Руски паметник
    Банда младежи и девойки с подозрително големи и пълни раници прииждат един по един на огряното от мартенското слънце пространство на площада. Време е за Духла. Ей го на и Насо пристигна учудващо навреме, само 10-ина минути закъснение. Бай Чорбаджи паркира непосредствено отзад, зад него пък се нарежда кола пълна с 4-ма курсисти. Една заблудена сърфистка, омаяна в Интернет пространството от Насо (така поне се чу..), с Голф-че и още 2 коли формират авто-кервана имащ за крайна цел люлката на всички пещерняци минали през Екстрем - Боснек.

Големи колебания паднаха, дали да не поканим с нас на Духла две "девици" с къси полички, които чакаха нещо покрай паветата, но предвид името на пещерата и занаята на "девиците" се реши, че може да се стигне до неразбирателство водещо до тежки полови заболявания и идеята бе отхвърлена.След кратко разпределяне, групата немоторизирани търсачи на екстремни преживявани бе разхвърляна по МПС-тата и тръгнахме.
    Мой шофьор този ден имаше честта да бъде Бай Чорбаджи, който беше зарибил някак си две агентки да дойдат на първа пещера. След кратко пътуване се озовахме от южната страна на любимата Витоша. Следи от сняг там нямаше. Явно снежеца, който беше прехвърчал в София през нощта не беше стигнал отатък Черни връх. Когато паркирахме пред Пещерата, вече имаше 3 коли пещерни хора. Едната група от 4-ма пещерняци се беше подготвила за сериозно и бързо проникване и като видяха 5 коли да паркират побързаха да навлекат ботушите, да монтират карбидките и да си бият камшика навътре. Другата сериозна група беше дошла да работи на някой обект и също се състоеше от опитни пещерняци. След 15-ина минути в които послушахме и се посмяхме малко на истории разправяни от Бай Чорбаджи и Страхо пристигна и баш боса - Насо. Паркира колата пред пещерата, огледа какво е положението, проведе няколко разговора с едната група пещерняци и ни свика на техническа конференция. Следваха някои основни приказки за това какво аджеба представлява пещерното проникване, проверка за наличието на каски и фенери и най-пикантната част от преживяването - избора на пазач на колите. Въпросния прецакан човек трябваше да бъде избран измежду моя милост, Ванката, Стефан и Мони. От изброените само последния беше влизал в пещера, така че се досещате че не бяхме много ентусиазирани, че някой трябва да изпусне шоуто. Реших, че няма какво да се туткаме и връчих на Чорбаджията една клечка, която да начупи така че някой да се преебе. Оказа се, че съдийството на тази дилема не е проста работа и първото теглене беше анулирано поради наличието на две топки на те... опа тва беше друго, на една клечка повече отколкото бяха хората. Втория път всичко беше нормално и жребия протече честно. Чудя се има ли някакво значение първи ли теглиш или последен... Погледнато от математическа гледна точка, шанса да изтеглиш най-късата в началото е по малък от този накрая на тегленето. Но понеже ми е писнало от думички имащи "математи-" в съдържанието си, стигнах до извода, че всичко е въпрос на късмет и теглих последен.
      Кофти е да си прецакан.
      Още повече като предния ден си обикалял за фенер почти цяла София, и даже като си си намерил челник. Но, кво да се прави. Все някой трябва да е прецакан. Определено е по добре някой да е прецакан, отколкото боснешките апаши да разбият 6-7 коли и да вдигнат екипировка за сума кинти.
      Примирих се с идеята, че ще кисна отвън. По някакво стечение на обстоятелствата, си носих учебника по Числени Методи с мен и се настройвах за учене по математика, вместо пещерно проникване - тъпо а? :). Тогава Насо даде идеята, да се обадим на Киро да го питаме той какво е решил да прави. Трябва да взема да си купя gsm, щото взе да ми става неудобно вече да карам Насо да се обажда. Както и да е, и това ще стане след като си накупя екипировка, чувал и кво ли още не. И тъй, накрая се оказа, че Киро тръгва в момента от София и като дойде жена му и децата ще останат навън, а той, Хоган и аз ще влезем. Демек дявола се оказа не толкова черен, колкото изглеждаше.
      След последни уточнения, Страхо вкара първата група от 8 човека в пещерата. 15 минути след това основната група оглавявана от Шефа беше готова за entering дето се вика. Като изпълняващ длъжността пазач ми връчиха ключовете от 5 мпс-та - трябва да взема да изкарам книжка... - инструктираха ме коя аларма как се спира и т.н. и т.н. Снимчица before и втората група от 16 човека се напъха в заледения вход. Е, не всички успяха да се набутат от първия път, но важното е че успяха.(Специални поздрави за Мая :))
      Кибича си аз пред Духла и *ХРЯС*...Предполагам много от вас са виждали Струма заледена. Е, пожелавам на всеки да присъства на момента, когато течението разбива изтънения от слънцето лед и бавно напредва по извиващото се корито. Тишината моментално беше заменена от галещия ушите звук на игривата река. Но, да не навлизам много в лирични отклонения.
      30-те минути до идването на Киро не ги и усетих как се изнизаха. Последва една малка лудница докато накрая Дарко и Руми бяха убедени от майка им, че трябва да обуят грейки и че няма да им се карат ако се изцапат. Киро позакърпи един стар челник оттук-оттам, резервния ми фенер изкочи от торбата и се наниза на врата на Руми и айде в пещерата. Тръгнахме група от 4 човека и две самоходещи и самосветещи прониквачки ;). Придвижването ставаше супер бързо поради простата причина, че на местата където беше тясно, децата хвърчаха напред, а Киро, Хоган и Руми бяха влизали многократно. На едно две места се наложи Киро и Хоган да си подават малчуганите, но като цяло нямаше заседяване повече от минута две на тесняк. Опитахме се да намерим групата предвождана от Насо, за да се join-a към тях, но така и не успяхме. Но въпреки това бях супер доволен, даже нацвъкахме няколко снимки в пещерата - дано да са станали. След около 3 часа изкочихме отново на слънчева светлина.
      Невъзможно е да се опише какви чувства и емоции породи в мен това мое първо проникване, но ако мога да обобщя впечатленията които ми останаха, то трябва да кажа - I'll do it again. След това последва преобличане, миене на обувките(доколкото беше възможно) в ледената река и пререждане на багажа. Докато се натуткам, Киро и Хоган бяха запалили огън точно срещу пещерата отатък реката. После курсистите нчело със Страхо започнаха голямото излазване и един по един се появиха. Оттук насетне следваше ядене, греене на огъня, малко уроци по фризби и задължителната накрая ОБЩА СНИМКА. Футболът го отложихме за по добри атмосферни условия, защото както се скри слънцето настана един студ - мамата си джаса. МПС-тата бяха полазени и след прочувствено сбогуване с Шефа, поехме към София.         Mosquito, 24.03.2003


Това е 23 март пречупен през моя поглед. Постарах се да не става дълго - не успях. Постарах се да няма правописни грешки - 99.99% не съм успял :). Постарах се да не смесвам много времената - ами не успях. Но искам да направя уговорката, че последното по дълго нещо, което ми се е налагало да пиша беше още в гимназията и промития ми от гадни математики мозък отдавна не беше действал в тази насока.
   И така, благодаря ако сте имали търпението да изчетете разказчето. Пожелавам ви да имате щастието да изживеете много дни като 23 март :)

Comments

toltec's picture

Re: Късметът на най-късата клечка

lelelel a koi e pazil kolite kato ste se nanesli vsichki vutre be ????

toltec's picture

Re: Късметът на най-късата клечка

ako sum na tebe Tedi shte go ... hmmmm.. zabludia ;)

toltec's picture

Re: Късметът на най-късата клечка

Ia sega niakoi da napishe vpechetleniata na grupata ot 26 choveka koiato biahme vutre !!! ;) Che tolko hora za tolkova vreme ... hmm mai vednuj vodih 32-a ma na po-kratko pronikvane ;)

Re: Късметът на най-късата клечка

az sam si dostatachno zabluden... ;)

Re: Късметът на най-късата клечка

Ima niakolko snimki ot prejiviavaneto v galeriata na kurs Prolet.

Re: Късметът на най-късата клечка

realno bqxme poveche ot 30. zaradi zabavilata se grupa na Kiro.te 6 + 26 = 32 :)

Re: Късметът на най-късата клечка

zabludena surfistka a?:)