Копаенето на Понор Планина през последните седмици

toltec's picture

Доста време не се бяхме виждали с Жалов и един прекрасен ден се отбих във Федерацията за да сесрещнем. И така от дума на дума, стигнахме до копането и тогава той подхвърли че знае едно много хубаво място на Понор планина.

Дойде края на седмицата, бяхме се разбрали с Камен да идем с джипа му, но в последния момент се оказа че има проблем със стартера. Разбира се отидохме с коли. Бяхме с Жалов, Магда, Крис, Скаааей и Калин.
Стигнахме до Бракьовци и там се запознахме с Бай Емил, който ни каза за един вход на пещера. При него оставихме колите на съхранение. Ограничихме инвентара за копаене, защото ни очакваше не малко път пеша.
Тръгнахме леко направо и директно от селото за да излезем на черния път който се качва на платото. Времето в началото беше малко съмнително - сериозна мъгла и студ - но скоро се проясни и се откриха страхотни гледки.
Така стигнахме до "Камъка насред пътя" (по описанието на бай Емил), до който в скалата се виждаше тесен процеп - очевидно  вход на пещера - излизаше хубаво топло течение. Бързо се преоблякохме с работните дрехи и започнахме да копаем.
Входа беше доста тесен и навътре се виждаше надолу около 2 метра и напред много тясна диаклаза, откъдето идваше течението. Поровихме малко но стана ясно че напред е доста тясно.
Раниците на гърба и напред. Походихме още около 45 минути и стигнахме в Зоната.
Мястото където ни заведе Жалов представляваше огромен валог в който имаше големи пропадания и въртопи.

   Еждан гледан от запад

Наблизо бе чешмата Еждан. Предишната нощ си поиграх на компютъра да нанеса геоложката карта на района върху топография и по получената карта излизаше че под нас преминава т.н. Ежданско-Брезенски разлом, по който се предполага че минава главния колектор на огормната неоткрита пещерна система в Понор планина, с приблизителна дължина мин. 30км. и денивелация около -800 метра. Посоката на този разлом е север-юг и от там където се намирахме ясно си личаха някой неща ;)).

1 - Ежданско-Брезенски Отсед (Пиронков 1971)
2 - Торловишки разсед (Попов 1959)
3 - Драгоданишки разсед (Пиронков 1971)
4 - Топилски Разломи (Калайджиев 1982)
5 - Равнобучински Разсед (Ангелов 1983)

 

 

В най-ниската част на валога имаше около 10-на големи въртопа който проверихме, след което отидохме при обекта. Само на още един въртоп беше интересно да се покопае. Намира се на северо-източния край на валога.

Обекта изглеждаше много добре, защото се виждаше основната скала и доста пропаднала пръст и камъни - предимно пръст обаче.

Започнахме. Вървеше доста добре и постепенно слизахме надолу. След няколко часа махнахме почти цялата пръст, която се беше срутила от последния път, както си го спомняше Жалов. В левия край стигнахме до малки камъни, който пропадаха надолу докато копаехме, усещаше се течение но не много силно - възможно е да е смучело навътре - не проверихме (налягането отвън беше високо). Хапанахме по едно време, малко вицове и отново на работа. Махнахме няколко големи камъка и се откри много добър фронт за работа. Така копахме до към 4.15 след което поехме по обратния път. Минахме по разлома който на юг се очертаваше много добре и продължаваше през 2 огормни въртопа на самия връх на близката премка, които са запушени идеално.

 Юзерите набраха малко гъби. След около час слязохме в Бракьовци и приехме горещата покана на бай Емил. Гореща печка, топло кафенце, свестни хора и интересни историй. Сина на бай Емил ни каза че знае интересни входове на пещери за които предполагаме че никой не знае. Тои си е прекарал детството сред тамошните въртопи. Бай Емил също ни разказа за един периодичен извор по прекия път за Брезе!!!

По тъмно си казахме довиждане с бай Емил и фамилия и се прибрахме в София.

На следващият ден тръгнахме доста късно от София - около 2. Бяхме с Меги, Жалов и Магда. Планът беше да отидем до новия вход до Искрецките Извори, който клуб Хеликтит беше отворил през лятото. Целта беше да се опитам с неопрен да влеза по навътре, тъй като при разкопаването на никой не му се е мокрело.
Когато стигнахме видяхме че цялата пещера е пълна догоре с вода. Явно системата се е напълнила и там може да се опита само при голямо маловодие.
След това отидохме да разучим местността на Провалия. Намира се преди да се стигне Бучин Проход - около километър след разклона за с. Дръмша, вляво. Там една река (в момента нямаше такава) потъва във губилище. Описана е още през миналия век. Водата излиза вероятно на десетки километри от мястото в Безденските извори. Според мен където е губилището много трудно ще се влезе. Най-добро място за копаене е може би на около 15 метра в южна посока където има интересно пропадане и голяма метална скара.
На връщане огледахме и района вляво от пътя преди да се стигне до с. Понор. Само на 2 места имаше съвсем леки пропадания и вероятно е доста запушено.

Следващата седмица, в събота, групата беше в пълен състав, а бяхме и с джипа на Камен, който е много яка машина Toyota. За съжаление Жалов се беше нещо ... и не дойде. Бяхме с Камен, Миглена, Меги, Калин и кучето на Камен. Целта беше да продължим работата по разкопаването на въртопа при Еждан.
В Бракьовци се обадихме на Бай Емил, но сина му го нямаше.
С джипа нагоре беше много по-добре - спестяваха се ценни сили и време, а освен това разполагахме с пълен набор от инструменти.

        

Джипа минаваше отвсякъде, дори и по наклони който ми се струваха невъзможни.

       

Скоро стигнахме до Еждан, но продължихме напред към губилищата на Студена Река, защото никога не бях ходил там. Едно време Верка от Академик (Бог да я прости) много ме караше да се включа в копаенето на Понор, но така и не отидох тогава. Сега ми беше извънредно интересно. След малка премка навлязохме в района на Студена Река, но за наше учудване реката не съществуваше там където беше отбелязана на картата. Очевидно в минали геоложки времена премката не е съществувала и Студена Река се е губила в района на Еждан, което още повече засилва шансовете, че около Еждан е доста интересно. Решихме да намерим къде се губи реката. По едно време пред нас видяхме голяма река, която течеше в посока север-юг (на картата е дадена като малка част от Студена Река), която беше с дебит приблизително около 400л/с.

       

В близост се намира бившата мандра. Района дава вид на доста изолиран и забравен. Цялата река стига до хълм където напълно изчезва във видими губилища-дупки, няма локви, няма езера.

       

Оттук  очевидно започва част от огромната неоткрита пещерна система, която след десетки километри излиза през изворите на Искрец. Доказана е с оцветители връзка между Студена Река и изворите на Искрец. Установено е че водата се движи сравнително бързо под земята, което обуславя движението и в отворени пещерни пространства. Към които се стремим ние.

Бях леко казано учуден поради факта че никъде не личеше и най-малка следа от копаене в близост до губилищата. Решихме да променим това и започнахме леко да ровим на едно доста безумно място в сипея над изворите. След около метър отдолу започна силно да духа студено, но на това място определено трябва да закараме малко багерче. Копае се лесно - основна скала няма, колкото влизаш навътре - 3 пъти по толко трябва да изкопаеш настрани. След 2 часа се отказахме но поне набелязахме добри места за багера. След това хапнахме и се качих леко по хълма нагоре. На около 30 метра над губилищата видях тясна пукнатина откъдето духаше и имаше мъх. Разкрихме я и наистина надолу има нещо но е много тясно. Все пак е преспективно да се доразкопае за по-обективна оценка. Също така трябва много внимателно да се прегледа този и съседния хълм, в който очевидно в минали времена са се намирали сегашните губилища на реките.  Определено предполагам! че не е претърсвано подробно.

Тъй като времето напредваше решихме да се върнем леко назад където на картата беше обозначено че цялата река изчезва. Калин се беше качил на високо и беше направил интересни наблюдения. Слязохме от джипа при първите въртопи. Отдясно на черния  път имаше хубаво място, където си личеше че някой е копал преди около 10-15 години. Доста запушено и срутено. Точно шяхме да се качим пак на джипа, когато от съседното вдлъбване Меги каза че има малка дупка. Беше много интересна 20/20 см дупка където очевидно при пълноводие се губи една цяла рекичка. Започнахме веднага да вадим камъни и скоро започна да се усеща и студено течение отвътре. Извадихме няколко по-големи камъни и отдолу навсякъде се виждаха кухинки. Пръст почти нямаше. След около час разкрихме основна гларийка която точно под нас се разклоняваше на няколко части, запушени от големи камъни - части от основната скала. Оставих малко Калини Камен да копаят и по деренцето след около 12 метра намерих друга дупка направо в коритото на пресъхналата река. За около 5 минути натрупах 1 метър купчина от камъни, а надолу имаше дупка 2 метра дълбока, в която можеше дори да се влезе, продължава надолу и има само многооо камъни за вадене. Отдолу духа. Върнах се на първото място, покопахме още малко и стана време за тръгване.
Обиколихме и другите места където очевидно се губи доста вода при пълноводие и където се забелязваха някакви древни опити за копаене - но на всичко си трябва повторна ревизия. Но определено съм малко скептичен по отношение специално на тези стари места. Това са няколко последователни въртопа, които се съединяват сравнително на плитко и който според мен не са интересни... По-скоро интерес представлява мястото което намери Меги и в района. От него също се вижда много интересна разломна зона на юг, където трябва сериозно да се потърси.

Свечерявше се когато си тръгнахме.

       

Джипа се кефеше а също и ние. Прибрахме се в София по някое време с планове за следващия ден.

На следващия ден решихме да направим леко разнообразие и да отидем на Губеш, на обекта където копаем от няколко години (виж предишните статий по темата). Бяхме доста силна група, Киро, аз, Меги, Руми, децата, Жалов, Камен, Меги, Вишко, Тако и фамилия...
Черния път нагоре преди Губеш беше доста разкалян и всички коли освен джипа се качиха по страничния път около 4-500 метра нагоре - за повече не ставаше.
Имаше един москвич за който мога да кажа евала. Затъна в първата кал, Камен го дръпна с джипа, но вместо да се откаже даде яко газ въртейки се през калта и се изгуби в далечината.
Джипа катереше яко през калта и след 20 минути спря на едно място от където недалече предполагахме че сме открили огромен скелет на иихтиозавър. Имаше много симетрично разположени гънки в скалата, сякаш нещо беше обляло огромно животно.

         

Започнахме да го разкопаваме и след около 30 минути установихме, че цялата площ под нас е така набраздена. Наблизо имаше граница на пластове. Направихме малка сондажна дупка за да видим дали ще стигнем до вкаменена кост или нещо подобно, но не стигнахме до подобно нещо. Предположихме че това е естествена геоложка формация, която се образувала в следствие на натиска на горния варовиков пласт върху полу-течна част от пясъчник, разбира се това се е случило едно време. В следствие на този натиск са се получили интересни нагъвания на пластовете, което помислихме за вкаменени кости.

Продължихме нагоре. С джипа стигнахме до обекта.

Пренесохме инструментите до дупката и започнахме.

        

Отвътре духаше доста силно и се наложи да запушим пътя на течението. Жалов разкри вертикалния камък който ни беше останал от предишното копане, но бяхме доста скептично настроени за изваждането му, защото беше поне 1 метър дълъг и забоден надолу между други подобни камъни. Някак си след около час с помощта на големия лост и металните примки успяхме да го извадим. Отдолу имаше отново глина. Беше се отворило доста място и копането надолу продължи. Минаха около 2 часа но никъде не се виждаше макар и малка кухина.  Преди да си тръгнем покопах напред откъдето духаше и след метър стигнах до извънредно тясна напречна пукнатина, все пак някаква пукнатина. Напред може с много късмет и да излезе нещо, а надолу нищо не се знае.

Докато с Вишан

 и Камен копаехме, Киро и Жалов обходиха леко района и когато се върнаха казаха че на мястото където се губи водата от основната река е много преспективно и силно духа. Бяхме копали там преди години, но имаше доста големи камъни до който стигнахме и не продължихме.

Вече се свечеряваше когато си тръгнахме, всички в джипа и напред през калта. Навръщане минахме през обиколния път за да засечем другата част от групата която си беше организирала пикник. На някой места джипа потъваше почти до вратите... Пътя надолу беше доста гаден и доста се почудих как са се качили леките коли... Прибрахме се по тъмно в София.

На следващия уикенд бяхме доста голяма група, Меги, Жалов, аз, Свилен, Камен, Миглена, и доста курсисти, който бяха с още една кола. Ние разбира се бяхме в джипа.

Имаше доста сериозна кал по черния път и курсистите оставиха колата още долу и тръгнаха пеша нагоре.

Този път целта беше да копаем на новото място където се губеше цялата река от голямата долина. А курсистите трябваше да направят тролей като им помагаха няколко човека от предишния курс.

Заедно с Жалов, Свилен и Камен започнахме да копаем.

       

По едно време се включи и Нино. Дупката която заварих по нищо не приличаше на това което бяхме оставили преди няколко години. Беше доста запушена и като начало не беше ясно накъде трябва да се копае. Духаше от едно доста тясно място между едни доста големи камъни. Беше ясно че цели тези камъни не можем да ги извадим лесно и започнахме с Жалов да ги чупим - което разбира се не беше лесно.

       

Много ни помагаха сериозните инструменти, който ако няма лагер или се пренасят пеша ще е драма.
Камък след камък разцепвахме след коетo го връзвахме с металните примки и тримата заедно с Жалов и Камен издърпвахме едвам навън. На някой камъни се бавехме по час.

       

Първоначално тръгнахме напред и надолу, защото искахме да видим какво има на най-очевидното място. Оказа се че там няма нищо интересно и е доста тясно, но все пак извадените камъни отвориха фронт за работа към мястото откъдето духаше. Но в моментане не духаше. Атмосфернто налягане беше високо и може би това бе причината. Всъщност духаше много силно но навътре. С помощта на цигара видяхме как пушека тръгва надолу и вдясно зад една част от основната скала.

През това време курсистите заедно с някои от клубистите правеха маймунарник като се опитваха да опъват тролей.

       

Беше ми доста смешно като гледах как всеки юзер си има собствено мнение и как като дадеш на 10 човека да правят нещо има 20 мнения, 40 решения и нищо на практика. Липсваше водач, липсваше организация, липсваха знания и умения. По едно време на Свилен му писна да гледа курсистите как като овце се чудат къде да идат да пасат на една огромна зелена ливада и отиде да им направи това дето трябваше.

Ние продължихме да копаем надолу към малката дупка и с помощта на големия лост установихме че една доста голяма част от основната скала от едната страна на дупката се клати, но е почти невъзможно все пак да се разбие поради наи-различни причини.

По това време курсистите вече се "пускаха" по тролея.

       

Зпочна да става студено защото вече беше късно, хапнахме набързо и се стегнахме за тръгване.

 Курсистите едвам си отвързаха въжето ;))). Юзерска работа...

Наи-бърза развръзка пък при дупката откдето духаше както преценихме е да се запали един сериозен огън - което няма да е никакъв проблем с дървата наоколо и силното течение което има. Още повече че ако духа навътре може да видим и други места свързани с тази кухина, (както се случи преди години на Боснек), защото пушека понякога показва интересни неща.

Качихме се на джипа и газейки през калта тръгнахме обратно към почти толко калната цивилизация, която беше обаче и мръсна. ;))).

       

 Имаше страхотен залез.

       

По тъмно излязохме на асфалтовия път - събрахме се  и се прибрахме.

Изводите или по-скоро идеите който ми дойдоха са следните:

- Изследването на района с помощта на проходими автомобили е голямо предимство - пестят се време, сили и т.н.
- На Понор планина в района на Еждан и Студена Река има голям смисъл да се работи, трябва да се провери отстрани на стари нива дали няма затрупани входове (има ги). През сегашните губилища има вероятност да се влезе но през стари губилища шансовете са по-големи.
- Районът не е изследван систематично.
- На Губеш - в нашия "циркус" - очевидно съществува много голяма пещера - и има шанс да се влезе вероятно през мястото където копахме последно.
- Важен е систематичен и стратегически подход за да има успех.

Копаенето продължава.

 

Comments

Svilen's picture

Re: Копаенето на Понор Планина през

За тролея направих "каквото трябваше", но с една забележка от Жалов и Нассо - да не се натяга с полиспаст, щото става прекалено натегнат и се уваличава многократно натоварването в двете опорни точки. Аз обаче смятам, че ако не се прекали, полиспастът върши супер работа, още повече че позволяма лесно откачане после.
Курсистите обаче да натягат само на ръка, никакви полиспасти!