На следващия ден 4 март решихме да работим в Пепелянката – времето не беше много добро за отвън. Там имахме останала работа... Бяхме заедно с Меги, Жалов, Магда, Ванката, Деси, Илиян, Жоро, Слав и Васо.

Влязохме с цел Деси да премине през тесняка който копахме в продължение на няколко дни (Виж материалите “Снимката”).

След малко работа с лоста и чука Деси успя да се промъкне в изключително тесния тесняк с дължина 3 метра и да стигне до галерията която според снимката се издигаше нагоре. Но тя продължаваше едва няколко метра и задънваше. Та това има накрая на този тесняк – задънва. Все пак го проверихме.

 

 
След това се върнахме малко назад и с помоща на мачтата (благодаря на Тръна за предоставянето на мачтата и помоща) Жоро се изкатери около 8 метра до тавана на галерията в един комин. Там задънваше, но упражнението с мачтата си заслужаваше. Изкатерихме се на място което по друг способ би било невъзможно. Скалата беше невороятно ронлива и нищо не можеше да се забие в нея.

На излизане се сетих за едно друго място в Пепелянката, но след първия тесняк минаха само Деси и Слав. Тръгваше основна галерия и скоро откриха тясна дупка. Деси си провря ръката и снима след нея. Зад дупката се виждаше висока 2 метра галерия.

 

Всички много се нахъсаха, но вече нямаше време, а и нямхаме това с което щяхме да се върнем по късно...

На следващият ден – 5 март, поради лошото време – отидохме на работа в Духлата. Целта беше много преспективен комин в района на ЗГБ. Там се усещаше силно въздушно течение в една перпендикулрна галерия на основните.

Групата отново беше в състав Илиян, Жоро, Слав, Меги, Ванката, Деси и аз. Багажа беше доста – носехме бормашина, мачта и куп други неща.

Скоро стигнахме до мястото, разопаковахме нещата и започнахме да умуваме как и куде да закрепим мачтата. Отново скалата беше изключително ронлива и се очертаваше доста трудно изкачване. За основат ползвахме дълги длета забити в глината и обединени с примка. Забихме и няколко спита – обединени – скалата беше кошмарно ронлива. Жоро успя да се покатери около 5 метра по мачтата и на ронлива камина, след което бързо заби 2 дълги анкера в ронливото, обедини ги и се осигури на тях. Там скалата изглеждаше малко по-здрава. Изсмилихме стратегията след малко като преместихме цялата мачта до Жоро, който я осигури на анкерите и тя увисна на тях в основата си. Нови 4 метра по мачта и нов анкер на който се осигури. Освен от върха на мачтата, го осигурявахме и отдолу с допълнително въже за всеки случай. Катеренето ставаше много бързо след като подредихме плана по този начин. След още 10-на минути Жоро беше на 12 метра над нас и извика че има хоризонтална галерия и продължава. Бая се развълнувахме.  Казахме му да седи осигурен защото ходеше по един глинен под над нас, който имаше вероятност да падне. Така мина 10-на метра по глаерията след което каза че се стеснява много и слиза надолу – посока пред нас – но много трудно можело да се изкопае. В другата посока големи блокове затрупвали пътя над него и нямало как да се махнат. Отново ударихме на камък, но всички бяха много доволни – изкатерихме място което отново по друг способ би било невъзможно поради извънредно ронливата скала и кмабаната в началото. След час бяхме навън.