Изследването на Горния Извор, с. Боснек, 2 сезон, част 2, S02E02

toltec's picture

Откриването и разкопаването на Новия вход
февруари-септември 2011 г.

Заедно с Тони и Ставри бяхме успели да поставим пипс на върха на залата след 2-то езеро в Горния Извор, който щяхме да локализираме точно от повърхноста и да се опитаме да изкопаем нов вход, през който директно да влизаме на 3-тото езеро като заобикаляме опасноста от напълване на 1-то и 2-ро езеро докато сме вътре в пещерата.

Показанието на пипса на повърхноста минимално беше 4.8 метра и бяхме локализирали вероятното място за вход. Трябваше да нацелим и най-удобното място за копаене, защото все пак 5 метра скала е доста и почти невъзможно за разкопаване с нашите методи. По характер залата под нас имаше комин нагоре изпълнен с глина, вероятно нивото на водата се е вдигало догоре (дори има данни е е избивала вода като фонтан преди 30-40 години), което означаваше че глината трябва да е видима и на повърхността. Най-лесно щеше да е да се мине през нея, а и се оказа че минималните показания на пипса сочат една глина под характерна скала-свод.
Това беше достатъчно за да почнем да копаем на това място и на 16 февруари отидох сам на Боснек и разкопах малко глината на това място - беше много набита и копаенето беше доста трудно, но показанията на пипса спаднаха до 4.2 метра, което означаваше че сме на прав път. Колкото по намаляваха - толкова щеше да е по-точно. Когато се работи в сняг е по-лесно, защото може да изкопаете снега отвсякъде. Тук ако попаднехме и на 2м основна скала, щеше да отнеме много време за да се прокопае. След 2 дена пак попкопахме с Митака и стигнахме до 2.5м показания на пипса.
Пипса който седеше вътре в пещерата работеше по документация поне една седмица - така че трябваше да се действа бързо за да се локализира. Имахме предвид и факта че глината беше невероятен филтър за всякакви радиосигнали, но пипсовете работеха без никакви проблеми.
 
 На 20 февруари, заедно с Митака и Тина отидохме да копаем - пипса вътре работеше без проблеми, навън беше паднал сняг и беше леко хладно... Започнахме да копаем с Митака, Тина беше по дънки и падна майтап... Копаеше се много трудно защото глината беше като вкаменена и само се ронеше. Забивахме длето с чук в нея и после настрани - отлепваха се малки парченца и беше доста трудоемко. Колкото слизахме по-надолу толкова се налагаше да разширяваме дотам всичко, защото не можеше да се работи в дълбочина иначе. Покопахме няколко часа и разчистихме - пипса вече даваше показания 2м. Това беше много обнадеждаващо, защото на това разстояние точноста вече беше много висока. Посоката беше правилна.


 След няколко дена пак покопахме малко - пипса вътре работеше все още - стигнахме до 1.6м., но глината продължаваше. По думите на Тони и Ставри които бяха оставили вътрешния пипс, над мястото където го бяха заврели имаше поне още 2м нагоре пукнатина в глината - това означаваше че съвсем скоро трябва да я засечем.
 На 13 март времето беше много хубаво и заедно с Ванката и Сами(5 години) отидохме да копаем. Вътрешният пипс не работеше вече. Копаех почти с главата надолу и от време на време забивах лоста като се надявах да пропадне най-сетне в кухината. Това щеше да е преломен момент, защото е друго като видите че зейва дупка под вас. И така след няколко часа точно това се случи. Лоста изведнъж пропадна и разбрахме че сме нацелили кухината! Пипса трябваше да е някъде под нас.

Започнахме да разширяваме микроскопичната дупка като глината бутахме надолу - залата под нас беше достатъчно голяма цялата в глина - така че нямаше да затрупаме или нарушим нищо с още малко глина. Това беше голямо предимство, че бутахме пръста вътре, защото копаенето много се улесняваше. Само за около час разширихме дупката така че да може да се погледне добре и видяхме пипса на около метър и половина под нас. Някак си не ни се вярваше - толкова нереално беше. Вероятно можеше да успеем да направим нов вход от тук!
 След още час към групата се присъидинха и Яни и Юли змията - и те бяха доста приятно изненадани от начинанието. Копаенето вървеше с много добри темпове и вече под нас зееше една поне 3-4 метрова дупка през която можеше да се провре някой по-тънък (Юли Змията...). Целта сега беше да вземем пипса, но това можеше да стане само с главата надолу. Естествено правено многократно през годините с главен действащ герой Юли Змията. Е този път щеше да е много по-смешно но отде да знаем... Юли се приготви, вързахме му единия крак с въже, за другия го хванах аз, наведе се с главата надолу и 2 метра спускане и ... точно в този момент панталоните му се смъкнаха от силата на анти-гравитацията и голото дупе на Юли Змията лъсна... Съдрахме се от смях, той побърза да се прикрие но всичко вече беше заснето... спуснахме го още малко надолу, Юли взе пипса и го изкара горе. Изтеглихме с пипса и лавинната сонда - почти месец окткато ги бяхме поставили в пещерата - нямаше им нищо - пипса беше в хубава херметична торба... извадих му батериите.

 Продължихме да разкопаваме за да може да погледнем какво ни очаква като копаене. След около час Юли пак се приготви да прониква - този път не рискува обаче с главата надолу... по въжето успя да слезе в тясната вертикална дупка около 8 метра надолу, където каза че има скален вертикален тесняк около 1.5м и след това се влиза в залата! Когато излезе каза обаче че е доста тясно и че копаенето ще е доста трудно. Така този ден успяхме да направим пробив и вече мислехме единствено за разширяването и за копаенето на тесняка.
 На 26 март заедно с Киро и другите отидохме и започнахме да разширяваме вертикалната дупка надолу - ставаше трудно защото трябваше да се почне от самия вход - за да може да слезнем 8 метра и вече там да работим по скалния тесняк.
 Дойде м. април и до октомври бях по моретата и работата беше малко или много замразена по новия вход. Но когато се прибрах - действията започнаха с неподозирана сила.
 На 19 септември заедно с Тони източихме и проникнахме в Долния Извор, за което може да прочетете тук.
 На 2 октомври заедно с Калин се върнахме на Новия вход, но този път с добра техника. Решихме да започнем сериозно разширяване още от самото начало за да може да се работи спокойно долу. Взехме от Роската един про-къртач Макита и големия генератор и отидохме на входа. Започнахме да копаем и доста бързо разширихме първите няколко метра до 8-ия метър където започваше скалния тесняк. Машината беше голяма и тежка и много трудно се боравеше с нея на тясно. Пробвахме да копаем с нея на скалния тесняк но просто беше невъзможно. Калин опита няколко пъти, излезе, след това аз влязох и опитах но просто не ставаше. Трябваше с чанторото и то някой по-слаб от мен - за мен нямаше място да боравя - заклещен във вертикална пукнатина и да копая на нивото на колената ми ...

 На 4 октомври пак заедно с Калин опитахме да копаем с Чанторото на тесняка - Калин гръмна няколко пъти но се оказа че точно на тесняка скалата представлява кварцитен пясъчник и една дупка се пробиваше за около 5 минути, а ефекта от чанторото беше минимален. И аз влязох по едно време - да опитам с дупки и чук-длето но отново копаенето не вървеше. Имаше около метър и половина вертикален тесняк до който се стигаше по вертикална дупка 8м дълбока - широка единствено колкото да се мине. Отдолу се виждаше залата.
 Малко нетърпеливо, но решихме да почнем да източваме водата от езерата на следващата стъпка, а докато водата се точи да копаем на тесняка. Целта беше да източим 3-тото езеро за което предварително трябваше да източим 1-то и 2-то езеро - да стигнем до 3-тото и там да решим какво да правим. Имахме потопяема помпа, която мислехме да вкараме през новия вход, но както и да мислехме варианти - новия вход беше на повече от 20м височина от 3-тото езеро и ако тръбата минаваше оттам - дебита щеше да е много малък и неефективно.
 За това постепенно се утвърди идеята че трябва да прекараме широка тръба по целия път до 3-тото езеро и директно да източваме него. За тази тръба можеше да вържем потопяемата помпа вътре или бензиновата отвън и да чакаме. След което да проникнем през новия вход. Това беше плана, а как протече изпълнението му ще прочетете тук.