Adventures and journeys

Adventures and journeys

Raising the Dead: The Incredible Story of Extreme Diver Dave Shaw

by Andrew Meldrum & Paul Kelso (превод: Skyey (Виша))

Когато през октомври екстремният водолаз Дейв Шоу постави световен рекорд за гмуркане на дълбочина в тъмнината на пещерата Boesmansgat в Южна Африка, неговото въодушевление беше помрачено от зловещо откритие. В тинята, на 270 метра под водата, на дъното на най-дълбоката южноафриканска пещера, той намери останките на Деон Дрейер, единственият човек преди него, който е правил опит да покори дълбочините на Boesmansgat.

vishko's picture

Връх Руй -1705 м

Здравейте,


През изминалите почивни дни 5-6.02 една група от клуба отдохме да видим какво става по планините в западните покрайнини, тъй като неставаше за ходене по Рила и Пирин. Целта беше да отдем до село Зелениград и оттам да си изберем цел.

pozdravi ot ingilizko na vsichki extremi ot bugarsko!

kratuk razkaz za malko extremijjka v anglija, kudeto sum (za da se prosveshtavam) v momenta i kudeto kato e izvestno planinite ne izobilstvat....

(miastoto na deistvieto e Yorkshire, , kudeto ima niakvi hulmcheta po koito se katerihme, prez weekenda 29-30 nov 2003)



Prezhiviavanija i nabludenija v kratce:



1. katerushkite tuka sa sushto tolkova tupi kato katerushkite
nevsiakude po sveta! ne pushat, ne pijat, po zheni ne hodiat (osven po
sebepodobni takiva) i si liagat rano; e poslednoto mozhe da e shtoto
spahme u roditelite ne edna macka ot kluba, no nishto ne ni precheshe
da otidem na cruchma naikude v grada (Leeds), koeot sigurno shteshe da
stane ako biah otishul niakude s PESHETRNIACI!. taka stava i s katerushkite v bg, a tezi tuk dori i fizicheski im prilichat, bez maitap!
2. purvija den razbira se valia mnogo duzhd! tukmo otidohme do skalite i se pochna; samo che tuka katereneto si e dostatuchno razvito (kato vprochem vsichko
ostanalo) taka che vednaga otidohme na blizkata izkustvena stena i se
katerihme tam cial den.
3. katereneto e ama naistina mnogo razvito tuk - zalata beshe kolkoto
basketbolna zala, vutre sus 1000+ steni s razlichna trudnost, nakloni
tavani, bowlderi i pr. sviat da ti se zavie. osven tova imashe sigurno
kum 200 choveka , siakvi vuzrasti - nai malkite deca 4-5 godishni gi
vodeha na grupi, s instruktori etc. imashe i niakvi suvsem tipichni
debeli rozovobuzesti chichkovci i lelki, koito sushto se kateriha - koi
kudeto i kolkoto mozhe. abe tova tuk si e masov sport, kato futbola i
tenisa naprimer
4. Az se katerih po stenata za deca :-) tam obache ako ne si dete,
nomera e da se katerish bez ruce - samo kraka i kolena; az suvesem bez
race ne uspiah , podpirah se samo na lakti, vuobshte bez da izpolzvam
prusti, koeto ne e malka rabota; katerih se razbira se i po drugi
turove, s promenliv uspeh; no tova e suvsem razlichno prezhiviavane ot
outdoors climing; niama trupa, niama adrenalin, edinstveno sportna
zloba. pri mene obache poslednoto ne e tvurde mnogo i edva li niakoga
shte e dostatuchno za da otida niakoga pak na stena  (osven ako ne
zavali pak razbira se, puk tova e dosta veroiatno :-)
5. na drugija den beshe prekrasno slunchevo vreme i otidohme na skali!
turovete sa suvsem prilichni, samo deto nikoi ne e po dulug ot polovin
vuzhe, taka che tukmo se entusiaziram i to svurshi. po taia prichina
katereneto tuk e mnogo maistorsko zanimanie - samo za maniaci kato kiro
naprimer, deto nomera e ne da se pokaterish niakude, koeto men me
vleche, a da minesh tochno prez niakia mnogo gladka plocha, koeto puk
ne me vleche - puk i da me vleche ne go moga :-) az si minavam po
sushtija tur na tri metra vstrani ot maistorskoto miasto i niama
problemi. tova vprochem e mnogo udobno shtoto vseki mozhe da kateri sus
vseki - i az katerih s nai golemite maistori v kluba, bez tova da im e
dosadno B-) e, dobre de, imashe i niakoi turove, deto niamashe
stranichen i lesen shortcut, deto naistina samo golemi maistori mogat
da gi minat...
6. pak po sushtata prichna tuk e mnogo razvito boulder cartereneto.
sigurno shtoto niamat mnogo planini, puk niakoi goliam kamuk vse shte
se nameri; i kato go kateriat vse sushtija kamuk godini nared stavat
mnogo pecheni :-)
razbira se kamuni si ima dostatuchno mnogo, no horata sa mnogo
pecheni:-) zatiova dosta ot tija deto vidiah na skalite (a to tam
imashe 5-6 puti poveche hora otkolkoto na kominite
pri nai natovarenite dni) si biaha doshli samo s niakvi djusheci, bez
vuzheta i dr. podobni otzhivelici, i ne praveha turove ami cial den si
visiaha po na 2 metra
ot zemiata da se kikerchat. neznam kakvo tochno mu e udovolstvieto na
tova neshto, triabva da pitam kiro rusev i segmenta - na tiah sigiurno
mnogo
shte im haresa.
7. v gidovnicite e opisan vseki tur koito mozhe da si predstavish.
vseki boulder e narisuvan ot vsichki strani, s oznacheni categorii i
pr.
imashe edin znamenit tur narechen The Tree Pebbles, za nego pisheshe
che veche ne sushtestvuva, shtoto edinija Pebble padnal prez 1997g i
veche e nevuzmozhno da se izkateri!
samija gidovnik e kum 500 stranici i purvoto mu izdanie e ot predi 100
godini. strahotija! za niakoi turove pishe che sa razraboteni prez 1870
i neznam si koia godina (t.e. dobre doshli v anglia - tuk vsichko e
taka); horata sa gi katerili togava razbira se samo na klasika i
sigurno sa se iztrepali, ama tova vehe ne go pishe v gidovnika :-)
8. tuk ponezhe vinagi e dosta vlazhno (dori i da ne vali, pak skalata e
pochti mokra) da se katerish e diavolski trudno!
9. abe , ot peshterite po dobro nema!

toltec's picture

Археологическите обекти в района на Малко Търново

Струваше ми се невъзможно на следващият ден да не съм на работа, но Меги спомена че ще ходим в Странджа. Незнам откъде беше усетила. И привечер както си седяхме в Алба ми звънна телефона и Ставри каза че на следващия ден архелозите от конференцията в Созопол ще посетят редица нови археологически обекти около Малко Търново. Уговорихме се сутринта да се чуем за да се доразберем.

Станахме рано, отложих работния ден - мерси шефе! и тръгнахме. Трябваше да "настигнем" рейсчетата на колегите археолози и каааарахме леко бързо.
Първото място което посетихме беше в района на Евранезево. Тук екипа на Даниела Агре беше направила интересни разкопки. Появихме се малко като Тарзан и Жена му Меги, но скоро археолозите разбраха че сме истински професионалисти благодарение на Ставри и групата на Гейко, (от клуба бяха Ставри, Прилепа, Кекси, Ива), които ни запознаха с редица светила, някой от които международни. Първият обект беше римска гробница от 3 век от нашата ера. Когато пристигнахме там течеше лекция.

toltec's picture

Странджа - района на с. Заберново

Отново всичко започна малко неочаквано. Беше около 2 следобед. Времето беше облачно на Лозенец и бяхме решили да отидем някъде в Странджа. Въпросът беше къде. Без да си даваме някакъв отговор на този този донякъде безсмислен въпрос, тръгнахме и скоро спряхме пред къщата на Чарли в с. Изгрев. Бяхме с Меги и Антония. Малко раздухме и там изникна идеята да отидем на Заберново. Уредничката на музея в Малко Търново беше споменала на Чарли за някакви много интересни археологически паметници около селото, но Чарли и компания не ги бяха намерили.

И така след около 40 километра се оказахме в селото. Леко пообиколихме докато видиме човек, и накрая спряхме пред един вседеход (явно от първата световна война). В градинката мирно си седеше един дядо. И се започнаха едни обяснения за гробници и некрополи, но дядото каза че такива неща там нямало. Последва ключовата дума: КАЛЕ? На което той каза: Аааа да да има има, Калето... и пътя до Калето беше обяснен. Имало и пещери там...
През това време Меги и Антония си говореха с една жена която страшно се израдва като и подариха книгата "Специалиста от Сицилия".
Дадох 2 големи смокини на дядото, за които тои ми благодари и напред.

toltec's picture

23-25 Mai - Mursalica - Мугла - Rodopite

Доста отдавна, преди около 15 години, за пръв път имах щастието да посетя района на село Гела и Ледницата. Тогава само поглеждах към Мурсалица и си представях какво ли може да има в този огромен и див карстов район с голям потенциал за пещери и пропасти... за дивотия. След това почти всяка година посещавахме Родопите на годишното пътешествие на клуба и специално района на Ледницата, Мугла и Чамла, но за кратко - нямахме коли, и всичко пеша..., но все оставаха няколко часа свободни, а това време не стигаше дори отдалече да огледаш всички била и върхове на Мурсалица.

И така си нарочихме дните 23-25 май да идем точно на Мурсалица и да видим какво има там.

Syndicate content